Каролайн Греъм - Смъртта на една марионетка

Двамата Вентичели — Клайв Евърард, Доналд Евърард

Слуга на Салиери — Дейвид Сми

Готвачка на Салиери — Джойс Барнаби

Антонио Салиери — Еслин Кармайкъл

Тереза Салиери — Роза Кроли

Йохан Килиан Ван Страк — Виктор Лейси

Граф Орсини-Розенберг — Джеймс Бейкър

Барон Ван Свитен — Бил Ласт

Констанца Вебер — Кити Армайъл

Волфганг Амадеус Моцарт — Николас Брадли

Майордом — Антъни Чалис

Йосиф П., император на Австрия — Борис Кент

Катерина Кавалиери — Сара Пит-Кийли

Граждани на Виена — Кени Бейдъл, Кевин Латимър, Ноел Армстронг, Алан Хюс, Люси Мичъл, Гай Качпол, Фийби Гловър

Сценография: Ейвъри Филипс

Осветление: Тим Йънг

Гардероб: Джойс Барнаби

Сценичен администратор: Колин Сми

Помощник сценичен администратор: Диърдре Тибс

Режисьор: Харолд Уинстанли

— Не можеш да си прережеш гърлото, без да има кръв.

— Точно така. Всеки ще очаква да има кръв.

— Не съм съгласен. На представлението в Уест Енд нямаше никаква кръв.

— О, Скофийлд 2 2 Дейвид Пол Скофийлд (р. 1922) — известен английски актьор, прочул се с изпълненията си на роли от Шекспирови пиеси. — Бел.пр. — измърмори Еслин презрително. — Толкова е превзет.

Артистите аматьори от Костънското общество за театрална самодейност, събрали се да репетират „Амадеус“, си бяха дали кратка почивка. Двамата Вентичели най-сетне започваха да понаучават ролите си, за края на седмицата бе обещана и камината за сцената в двореца Шьонбрун, а и Констанца като че ли беше почти готова да научи една-две от репликите си, макар и да нямаше още твърде ясна представа коя след коя точно следва. Ала проблематичният въпрос, как най-зрелищно Салиери да си пререже гърлото, оставаше все още нерешен. Тим Йънг обеща да донесе тази вечер бръснача си (той единствен от трупата все още се бръснеше с подобни старомодни средства). Но още не беше дошъл.

— Човек може да взима разни неща, нали? Искам да кажа такива, дето пускат кръв? Помня в КШО 3 3 КШО — Кралско Шекспирово общество — театрално общество, създадено в 1875 г.; в началото на 60-те години на XX в. става професионален театър, в който се играят пиеси на Шекспир и на автори от XIX век. — Бел.пр. …

— Ама разбира се, че може да се взимат разни неща, Диърдре — озъби се Харолд Уинстанли. (Винаги реагираше много остро, станеше ли дума за КШО.) — Едва ли някой тук не е запознат с факта, че „човек може да взима разни неща“. Просто се опитвам да избягам от баналната обичайна практика. Comprenez 4 4 Comprenez (фр.) — разбирате ли? — Бел.пр. ?

Харолд огледа присъстващите, сякаш ги приканваше да се възхитят на проявеното от него свръхестествено търпение пред лицето на подобно малоумно предложение.

— А като говорим за обичайна практика, не е ли време за кафето?

— О, да, извинете. — Диърдре Тибс, седнала на сцената с рипсените си джинси, прегърнала по детски коленете си, припряно се изправи.

— Хайде, бързо тогава.

— Ако смяташ, че Скофийлд е превзет — подхвана репликата на Еслин Доналд Евърард, — какво ще кажеш за Саймън Калоу 5 5 Саймън Калоу — известен изпълнител на Шекспирови роли във Великобритания. — Бел.пр. ?

— Да, какво ще кажеш за Саймън Калоу? — повтори като ехо с пискливия си глас близнакът му.

Диърдре ги остави да си чешат езиците и тръгна по пътеката между редовете в залата към стаичката за отдих. Диърдре беше уж асистент-режисьор. Беше участвала в работата по десетки представления като момиче за всичко, но преди няколко седмици, добила кураж от няколко чаши полусухо мартини, срамежливо помоли комисията да обсъди повишението й. Със задоволство прие новината, че макар и не съвсем единодушно, бяха гласували в нейна полза. Задоволството й обаче не трая дълго, защото се оказа, че решението не променя и на йота предишните й задължения в „Латимър“ Харолд, по собствените му думи, нямал никакво намерение да обсъжда поставянето на пиесата с никого и посрещаше неуверените предложения на Диърдре или с мълчание, или с огън и жулел.