Каролайн Греъм - Смъртта на една марионетка

Николас пребледня силно. Няколко мига постоя безмълвен, после заговори с прекалено спокоен тон, като внимателно подбираше думите си:

— Може да съм създал погрешно впечатление, но проблемът всъщност много ме притеснява. В края на краищата, ако Еслин няма достатъчно време да свикне с тази вещ, която е жизненоважен реквизит, това ще придаде аматьорски характер на цялата постановка.

Всички ахнаха и затаиха дъх. Харолд скочи на крака и побеснял, впи очи в своя Моцарт.

— Да не си посмял дори наум да употребиш тази дума в мое присъствие, Николас, разбра ли? В моите постановки никога не е имало нищо аматьорско.

Отхвърлил така смело и категорично прилагателното „аматьорски“, Харолд всъщност поспести малко от истината. Всички в КОТС се гордееха с професионализма на работата си, но само да се чуеше някаква критика, и те изведнъж ставаха просто аматьори — повечето на пълен работен ден някъде извън театъра, — та беше цяло чудо, ако някой от тях намереше време да си научи репликите, да не говорим за време за турнета. Николас обаче явно сгази лука и сега се чувстваше страшно неловко. Ала преди да отвори уста, за да опита да заглади грешката си, вратата на залата се отвори широко и се появи Тим Йънг — висок мъж с тъмно вталено палто и шапка „Борсалино“ Тръгна бързо към тях, стиснал в ръка малък пакет.

— Извинете, че закъснях.

— Къде беше? — попита Ейвъри.

— Тая бумащина ти изяжда целия ден… после звънна телефонът. То като бърза човек… — Тим огледа присъстващите, сякаш обясняваше по-скоро на цялата група, а не само на Ейвъри, който продължи да разпитва:

— Кой беше? Кой се обади?

Тим си съблече палтото и започна да развива пакета. Всички се скупчиха около него. Беше го опаковал много старателно. Два слоя лъскава кафява хартия и още два ката мек плат. Най-накрая бръсначът се показа. Тим го отвори и го положи върху дланта си.

Беше красива вещ. Елегантно извитата дръжка бе от слонова кост. Върху нея със златни букви беше гравирано: „Е. В. Беярс. Майстор ножар. (К. А. П. С.)“ Венец от акантови листа и малки цветчета от инкрустиран седеф обграждаше надписа. От другата страна нямаше нищо, виждаха се само три малки нитчета. Острието, наточено до смъртоносно съвършенство, примигваше и проблясваше.

Еслин, който нито за миг не забравяше защо се е появил в театъра този бръснач, отбеляза:

— Изглежда ужасно остър.

— Така и трябва — викна Харолд. — Театралната правдоподобност е изключително важна.

— Абсолютно — подкрепи го Роза (някак доста бързо, като се позамисли човек).

— Изобщо не ми пука за театралната правдоподобност — противопостави се Еслин, протегна ръка и страхливо взе бръснача. — Ако си мислите, че ще доближа това нещо на по-малко от петнайсет сантиметра до гърлото си, много се лъжете.

— Никога ли не си чувал за преструвка? — попита Харолд.

— Чувал съм — отвърна Еслин. — Но съм чувал също и за Джак Изкормвача, за Суини Тод и смърт при злополука.

— Ще измисля нещо до следващата репетиция — обеща Харолд окуражително. — Не се тревожи. Увий го пак, Тим. Засега. Искам да продължим с второ действие. Диърдре? — Пауза. — Къде е пък тя сега ?

— Сигурно още мие чашите — предположи Роза.

— Мили Боже! Досега да съм измил съдовете от банкет за двайсет души с по четири ястия, а тя още се пипка с шест канчета. Както и да е. Хайде на работа, Фийби, ти прегледай сценария.

Всички се пръснаха зад кулисите или в гримьорните, само Еслин не помръдна, все още замислено загледан в бръснача. Харолд застана до него.

— Pas de problème! 13 13 Pas de probl&me (фр.) — няма проблем. — Бел.пр. — успокои го той. — Само трябва да свикнеш да боравиш с него и това е. Виж, дай да ти покажа.

Взе красивата вещ и внимателно натисна острието, за да го прибере в дръжката. Внезапно то подскочи със сила и остро щракна в леглото си. Харолд изсъска стреснато и Еслин го изгледа злорадо.

— Май не си възпитал това чудо много добре, Тим — викна Харолд и отправи към Еслин пресилено весела усмивка. После остави бръснача и хвана другия мъж приятелски под ръка. — Знаеш, че досега не ми се е случвало да не намеря разрешение и на най-заплетения проблем, когато поставям пиеса. Нали? Познаваш ме — от години работим заедно.

Еслин не отговори, само го погледна предпазливо, а в очите му нямаше и следа от очакваното доверие.

— Повярвай ми, в сигурни ръце си — Харолд отделяше думите и натъртваше на всяка, за да подчертае колко е убеден. — Изобщо няма за какво да се тревожиш.