Каролайн Греъм - Смъртта на една марионетка

Говореше съвсем искрено, но неговата увереност бе ужасно неуместна. Вече се бяха породили скрити подбуди. Оформяха се планове, за които той все още и не подозираше.

Николас лежеше на пода в стаята си над книжарница „Блекбърд“ и изпълняваше упражненията за глас на Сайсли Бери. Правеше ги сутрин и вечер и никога не ги пропускаше, независимо колко късно се беше събудил или прибрал. Беше стигнал до упражнението за устни и език и изпълваше стаята с непрестанно „ра-та-та-та“. Добре, че по това време шумът не пречеше на съседите (от едната страна се намираше погребалната агенция на Браун, а от другата — месарница).

Николас се беше родил преди деветнайсет години и отрасна в едно село между Костън и Слау. В училище винаги се държеше малко над средното ниво. Справяше се сравнително добре и в игрите, и в клас, а понеже бе приветлив по характер, сравнително лесно се и сприятеляваше. Последната година в гимназията започна да мисли за бъдещето си; в главата му се мотаеха неясни представи за работа в банка или в администрацията на някоя фабрика. И тогава едно събитие промени завинаги живота му.

За изпита му по английска литература беше включено и произведението „Сън в лятна нощ“. Кралското Шекспирово общество щеше да представи пиесата в просторния гимнастически салон на училището, където учеше Николас. Два дни след оповестяване на представлението всички билети бяха разпродадени. Неколцина дванайсетокласници също решиха да отидат, сред тях и Николас, подтикван преди всичко от любопитство. Преди никога не беше ходил на театър и разбираше от театрално майсторство точно колкото от земеделие, въгледобив или дълбоководен морски риболов. Никога не му бе идвало наум, че това е занаят, който може да се научи и да се практикува.

Когато отиде да гледа представлението, му се стори, че са дошли стотици хора и се мотаят насам-натам. Гимнастическият салон беше преобразен. Имаше подиуми и стълбички, сгъваеми маси, изкуствена зелена трева и метално дърво със златни ябълки по клоните. По пода бяха пръснати огромни възглавници, направени от тъкан за килими. Петима музиканти седяха на гимнастическия кон с гривни. Над главите на хората висеше метална скара с прикрепени към нея множество прожектори. Николас забеляза подиум в другия край на салона. Там стоеше нисък набит мъж във вечерно облекло; през гърдите му минаваше широка червена лента със звезда от скъпоценни камъни и медали. Разговаряше с жена в тъмнозелена рокля с бухнала пола, на ушите й проблясваха диамантени обици, а на главата — мъничка корона. Изведнъж той протегна ръка, тя отпусна върху китката му своята длан, пъхната в ръкавица, и двамата слязоха от подиума. Прожекторите светнаха със силна бяла светлина и представлението започна.

Магията на театъра завладя Николас моментално. Ярката игра на актьорите, невероятната им близост и реално осезаемото им присъствие направо му взеха акъла. Ослепителните костюми, чиито цветове се сливаха от бързото движение, и танците на изпълнителите го смаяха. В душата му бушуваха чувства, неподлежащи на анализ. А и се променяха толкова шеметно. В един миг душата му се свиваше от състрадание към Хелена, в следващия не можеше да сдържи смеха си, предизвикан от неадекватните й гневни изблици, а сцените между Титания и Ботъм бяха толкова чувствени, че усети как лицето му пламна.

Наложи му се да се мести много пъти. По едно време опънаха червени въжета и той застана точно зад тях; сякаш лично присъстваше в двора на Тезей. После го избутаха на подиума, докато развеселена тълпа носеше Ботъм на ръце към сватбения олтар. Магарешката глава 14 14 Героят на Шекспир от „Сън в лятна нощ“ Ник Ботъм получава по магически начин магарешка глава. — Бел.пр. впери кръвнишки жълтите си очи в Николас, докато Ботъм минаваше покрай него, ревейки, вдигнал мускулестата си ръка в недвусмислен сексуален поздрав. И сред този великолепен, привидно безспирен вихър от танц и движение, енергия и ритъм, от време на време наставаха мигове на необикновено затишие. Оберон и Титани — всеки увиснал небрежно на едно въже — се въртяха и полюляваха, копринените им дрехи се развяваха и колкото по-силно се люлееха, толкова повече се приближаваха телата им, а очите им си разменяха погледи, изпълнени със страстна омраза, после неочаквано спряха и размениха целомъдрена иронична целувка. Мъката на Пирам след смъртта на Тисба бе изразена простичко, но с такава болка, че и на сцената, и сред публиката настана гробна тишина.