Каролайн Греъм - Смъртта на една марионетка

— Биологически невъзможно, определено.

— Един от проблемите, свързани с многото кръв — обади се Джойс Барнаби, завеждаща гардероба, тортите и звуковите ефекти, — е прането и гладенето на ризата на Еслин, която трябва да е чиста за следващата вечер. Ще разполагаме, надявам се, с повече от една риза.

— Molto costoso 7 7 Molto costoso (ит.) — много скъпо. — Бел.пр. , скъпа моя — викна Харолд. — Вие май всички си мислите, че съм пълен с пари. Само костюмите на Моцарт струват цяло състояние. Питър Шафер 8 8 Питър Шафер (р. 1926) — английски драматург, поставил „Амадеус“ в Националния театър през 1979 г.; постановката е получила няколко театрални награди през сезона. — Бел.пр. може да си позволи да включи в постановката си десет слуги и да ги облече до един с костюми от осемнайсети век, но…

Джойс примирено се облегна назад, вдигна обшитата със сърма пола на Катерина Кавалиери и отново се залови да й оправя подгъва. При всяка постановка, поне веднъж по време на репетициите, Харолд се оплакваше от големите разходи, но когато нещо беше наистина неотложно, винаги намираше начин да осигури пари. Джойс неведнъж се беше чудила дали ги вади от собствения си джоб. Не приличаше на богаташ (въртеше скромна вносно-износна търговия), но беше така отдаден на театъра — и телом, и духом, и със сърце, и душа, — че никой от тях не би се учудил, ако разбереше, че влага и парите си в него.

— Не завиждам на Сара за тази пола, толкова е тежка — изскърца гласът на Роза. — Помня, когато играех Раневская 9 9 Героиня от пиесата на Чехов „Вишнева градина“. — Бел.пр. …

— Моите подплънки дали ще станат скоро, Джойс — попита втората госпожа Кармайкъл, с което си спечели не един поглед, изпълнен с благодарност: щом Роза започнеше да говори за своята Раневская, всеки гледаше да се покрие някъде. Или пък за нейната госпожа Алвинг 10 10 Героиня от пиесата на Ибсен „Призраци“. — Бел.пр. … Че даже и за феята Карабос 11 11 Героиня от постановка по приказката „Спящата красавица“ на Шарл Перо. — Бел.пр. .

— Ами музиката? — попита Николас. — Кога ще е готова музиката?

— Когато денят ми стане четирийсет и осем часа — отговори Харолд, бърз като светкавица. — Освен — примигна той добродушно пред абсурдността на идеята си — ако не искаш сам да свършиш тази работа.

— Добре.

— Какво?

— Нямам нищо против. Познавам всички произведения. Това е просто въпрос на…

— Не е просто въпрос на нищо, Николас. Ако един режисьор е на ниво, почеркът му трябва да личи във всеки аспект на постановката. Почнеш ли веднъж да даваш нещо на тоя, друго — на оня и всеки да прави каквото си иска, по-добре да абдикираш.

На никой от присъстващите използваният глагол не му се стори неуместен и това беше показателно за мястото на Харолд в малкото им общество.

— А ти, Кити, вместо да се тревожиш за подплънките си, по-добре започни да се тревожиш за репликите си. Искам да ги знаеш до вторник. И това е наистина крайният срок. Ясно ли е?

— Ще се опитам, Харолд.

В говора на Кити имаше съвсем леко фъфлене. Нейното „д“ звучеше почти като „т“. Тази приятна превземка в съчетание с тежките руси къдрици, гладката бяла кожа и голямата панделка й предаваше детско очарование, което пленяваше хората дотам, че те обикновено не забелязваха съвсем несъвместимия с този образ остър поглед на небесносините й очи. Докато отронваше думите от устата си, Кити едва забележимо учести дишането и плавните движения на красивата си гръд, сякаш да покаже как нараства желанието й да угоди.

Харолд я гледаше строго. За него беше истинска загадка как е възможно някой, свързан с КОТС, да не желае да посвети всеки съзнателен миг от живота си на работата по пиесата, поставяна в момента. На дело, докато е в театъра, и с мисъл, когато е извън него. Веднъж Ейвъри подхвърли, че, ако зависи от Харолд, той щял да им заповяда дори да сънуват „Латимър“. Сега Харолд си мислеше, че точно Кити разполага с достатъчно свободно време. Чудеше се какво ли намира да прави по цял ден и изведнъж осъзна, че разсъждава на глас. С престорена скромност Кити сведе поглед, сякаш въпросът й се бе сторил малко неприличен.

Диърдре започна да прибира чашите. В някои от тях още имаше кафе, но никой не настоя да се възползва от свещеното си право на цяла дажба. Взимайки чашата на Кити, Диърдре се принуди да извърне глава встрани, защото Еслин беше престанал да гали шията на жена си, бе плъзнал пръсти в деколтето на блузата й и сега ровеше там почти несъзнателно. Роза Кроли също извърна глава пред това свидетелство за невероятната безчувственост на бившия й мъж и пламна цялата — грозна тъмночервена руменина покри страните й. Харолд, както винаги сляп за драмите извън сцената, се провикна към сценографа: