Каролайн Греъм - Провинциални убийства

Внезапно долови някакъв шум. „Човек обикновено си въобразява — помисли си тя, — че дълбините на гората са тихи. Нищо подобно.“ Шумовете бяха толкова присъщи на обстановката, че по-скоро подчертаваха тишината, отколкото да я нарушават — движенията на дребни животинки, шумоленето на листа и най-вече — изобилието от птичи трели и песни. Но този нов шум бе несвойствен, дори чужд. Мис Симпсън замря неподвижно и се заслуша.

Приличаше на накъсано, тежко дишане и за момент й се стори, че някое голямо животно е попаднало в капан. Ала дишането се придружаваше от странни викове и стенания, които определено идваха от човек.

Поколеба се. Лесът беше толкова гъст, че трудно мажеше да се определи откъде идват звуците. Те сякаш подскачаха из заобикалящата я зеленина, подобно на изпусната топка. Тя стъпи върху полегналата папрат и отново се заслуша. Тръгна на пръсти напред, сякаш нещо й подсказваше, че това, което ще открие, трябва да остане тайна завинаги.

Вече беше много близо до източника на шума. От него я разделяше плътна мрежа от клони и листа. Известно време постоя като закована зад тази преграда, после много внимателно раздели клоните и надникна в пролуката.

Едва се сдържа да не извика от удивление, граничещо с потрес.

Мис Симпсън беше стара мома. В много отношения образованието й беше останало повърхностно. Като дете бе имала гувернантка, която доста се изчервяваше и заекваше по време на „природните“ уроци. Бе засягала със заобикалки въпроса за птичките и пчеличките, но бе избягвала строго темата за подобни отношения между хората. Ала мис Симпсън си бе изградила твърдото убеждение, че само наистина развитият интелект би могъл да предложи стимул и утешение, необходими за един дълъг и щастлив живот, затова в младостта си се бе взирала дръзко във великите произведения на изкуството в Италия, Франция и Виена. Така че веднага разбра какво се разиграва пред нея. Плетеницата от голи ръце и крака (в истинския живот като че ли бяха повече от четири от всеки вид) проблясваше с перлена лъскавина, подобна на искрящите капчици пот върху телата на Амур и Психея.

Мъжът бе вплел пръсти в косата на жената и яростно дърпаше главата й назад, като същевременно покриваше раменете и гърдите й с целувки. Така се случи, че мис Симпсън видя първо нейното лице. Това само по себе си бе достатъчно, за да я шокира. Но когато жената изтласка любовника си встрани и със смях се възкачи върху него, тогава…

Мис Симпсън запремигва объркано. Кой би си помислил?!… Тя отпусна разделените клонки и, като задържа дъха си, лекичко отстъпи назад. Известно време стоя като вкаменена, чудейки се какво да прави. Главата й бучеше от противоречиви мисли и чувства. Беше шокирана, объркана, възмутена и същевременно изпитваше лека възбуда, която незабавно и решително потисна. Сякаш някой й бе връчил бомба с часовников механизъм. След като по силата на обстоятелствата и природното предразположение тя бе избегнала цялата бъркотия и неразбория на подбора, ухажването, брака и произтичащата от тях плетеница от ръце и крака, мис Симпсън се почувства много зле подготвена да се справи с всичко това.

Старомоминско раздразнение започна да разяжда мислите й. Едва не изпусна едно „тц-тц!“. От всички възможни места — точно тук, насред гората! При положение че всеки от тях си имаше дом, в който спокойно биха могли да отидат. Успяха да й развалят един наистина прекрасен ден.

Сега се налагаше да се измъкне тихичко, както и се бе приближила. Внимателно огледа земята. Не трябваше да докосва дори и клонче. Колкото по-бързо тръгне, толкова по-добре. Защото, доколкото знаеше, те скоро можеха да стигнат до… ами… до каквото там стигат хората.

И тогава жената изкрещя. Странен, ужасяващ вик. Една птичка изхвръкна от гъсталака и налетя право в лицето на мис Симпсън. Тя изпищя и, обзета от срам и ужас при мисълта, че е разкрита, се обърна и побягна. След секунди се препъна в един корен. Строполи се тежко на земята, но паниката й заглушаваше всякакво усещане за болка. Изправи се на крака и продължи да тича. Зад себе си чу пукот и се сети, че те сигурно са скочили и са разбутали клоните, за да разберат какво става. Щяха да я разпознаят. Нямаше начин да не я познаят. Беше само на няколко метра от тях, но както бяха голи, едва ли щяха да хукнат след нея.