Каролайн Греъм - Провинциални убийства

Момичето веднага разбра за какво става дума и я свърза със „Самаряните“. Гласът от другата страна беше изключително успокояващ. Може би прекалено младежки, ала любезен и искрено заинтересуван. И най-важното, уверяваше я в пълната си дискретност. Но мис Симпсън едва бе казала името си и бе започнала да обяснява за какво става дума, когато бе прекъсната от някакъв шум. Тя замълча и се заслуша. Ето пак.

Някой чукаше леко, но настойчиво на задната врата.

— Тук стават нередни работи и очаквам от вас да направите нещо. Нали полицията е за това?

Сержант Трой контролираше дишането си. Беше научил този трик от свой колега в Полицейския колеж, който имаше доста опит с Тай Чи Чуан и други чудати източни занимания. Вършеше му чудесна работа, когато се налагаше да се разправя със злоупотребили мотористи, младежи с антиобществени прояви, и, както в този случай, със смахнали старици.

— Наистина, мис… ъ-ъ… — престори се сержантът, че е забравил името й. Нерядко тази проста хитрост караше хората да се чудят дали посещението си струва нервите, вследствие на което си тръгваха и така спестяваха на полицията излишна канцеларска работа.

— Белрингър.

„Добра реакция“, помисли си сержантът, доволен от скоростта на разговора и от способността си да запазва сериозното си изражение. После продължи:

— Сигурна ли сте, че наистина трябва да има разследване? Приятелката ви е била в напреднала възраст, паднала е и това й е било достатъчно. Често се случва.

— Глупости!

Тя притежаваше глас, който буквално го принуди да вдигне плава: отчетлив, властен — глас на дама от доброто общество.

„Обзалагам се, че на времето се е разпореждала поне с няколко слугини“, помисли си той. Съществителното изобщо не го затрудни — той и съпругата му с наслада следяха по телевизията пиесите от доброто старо време.

— Беше яка като вол — твърдо заяви мис Белрингър. — Като вол!

Когато повтори думата, гласът й затрепери.

„Господи! — помисли си сержант Трой. — Дано сега този стар прилеп не се разхленчи!“ Механично посегна към носните кърпички под гишето и отново се зае с контрола на дишането си.

Мис Белрингър дори не погледна кърпичките. Лявата й ръка внезапно изчезна в огромна бродирана чанта, порови малко из нея и пак се появи, стискаща обла кутия за бижута. Отвори я и изтърси малка купчинка червеникавокафяв прах върху вътрешната страна на китката си. Смръкна от нея във всяка ноздра, притваряйки първо едната, после другата, като току-що изплувал тюлен. Прибра кутията и кихна гръмотевично. Сержант Трой възмутено се зае да събира разхвърчалите се листове. Когато въздействието на енфието намаля, мис Белрингър заяви:

— Бих искала да се срещна с началника ви.

За сержант Трой би било истинско удоволствие, ако мажеше да отвърне, че никой от началниците му не е в сградата. За съжаление, това не отговаряше на истината. Главен инспектор Барнаби току-що се бе завърнал от отпуска и сега си беше в канцеларията и наваксваше пропуските по документацията.

— Само секунда — каза Трой и с ужас установи, че едва не завърши изречението с „мадам“.

Когато почука на вратата на Барнаби и влезе, Трой положи усилия да запази безизразната си физиономия, а идеите си относно степента на изкуфялост на мис Белрингър — да съхрани само за себе си.

Шефът на моменти доста се стягаше. Той беше едър, як мъж, с покровителствено отношение към околните, подвеждало далеч по-опитни хора от Гавин Трой да изказват мнения, които той впоследствие правеше на пух и прах.

— Сержант?!

— Има една възрастна дама в приемната, сър. Някоя си мис Белрингър от Баджърс Дрифт. Настоява да се срещне с високопоставен служител. Имам предвид, някой по-главен от мен.

Барнаби вдигна глава. „Не прилича на човек, току-що завърнал се от отпуска, помисли си сержант Трой. Изглежда изморен, даже малко болнав.“ Не може да се каже, че тази мисъл не му достави удоволствие. Шишенцето с таблетки, които Барнаби носеше навсякъде, пак се мъдреше на бюрото му до чашата с вода.

— За какво става въпрос?

— Приятелката й е починала и тя е нещо недоволна.

— Че кой би бил доволен?!

Сержантът перифразира обяснението си. Очевидно на шефа му беше ден за заяждане.

— Исках да кажа, сър, че тя е убедена, че нещо не е наред. Че има нещо неизяснено.

Главен инспектор Барнаби сведе поглед към най-горната папка в купа пред него — особено отвратителен случай на гавра с дете. С удоволствие би отложил за малко прочита му.