Каролайн Греъм - Маската на смъртта

Госпожица Кътл обясни, че доколкото й било известно, в къщата нямало никой друг. Обитателите започнали да се връщат едва към пет, малко преди времето за чай. Попитаха я има ли да добави нещо към показанията си.

— Случи се нещо много необичайно — заяви тя. — Тъкмо се бях прибрала и телефонът иззвъня. Някакъв човек попита за Джим. Стори ми се много странно, защото той не познаваше никого от външния свят. Беше страшно затворен човек.

Разрешиха й да си седне на мястото. Тя не подозираше, че признанието за краставичката и кифлата със сметана свали с една идея авторитета, спечелен с копринената дреха и доброто й произношение.

След нея на свидетелското място се настани човекът, последен видял Джим Картър жив. Представи се като Арно Гибс. Дребният мъж, който бе с малка, заострена на върха брадичка, обясни, че е излязъл от къщата някъде около единайсет, за да откара Учителя…

— Ако обичате, придържайте се към точните имена — прекъсна го дознателят.

— Извинете. — Мъжът с брадичката уточни: — Да откарам с буса господин Крейги и господин Райли до Костън. Когато излизахме, Джим поливаше цветята на терасата. Беше в добро настроение. Спомена, че ще набере домати от оранжерията, за да направи супа за обяд. Беше негов ред да дои Калипсо и затова не дойде на закуска.

При споменаването на Калипсо в залата настъпи раздвижване, но бързо утихна. На въпроса дали починалият е употребявал алкохол, господин Гъбс обясни, че в комуната били пълни въздържатели, но в кухнята държали бутилка с бренди като лекарство или за спешни случаи. Сигурно било, че преди да се разделят с господин Картър, той не бил пил.

После дознателят призова Тимъти Райли. Съдебният пристав прекоси бързо залата и прошепна нещо на следователя. Той смръщи вежди, кимна, порови из документите пред себе си и извика на свидетелското място господин Крейги.

В помещението бе станало вече доста задушно. По лицата на повечето присъстващи се стичаха вадички, по ризите и роклите се бяха очертали тъмни петна. Допотопният вентилатор на тавана скърцаше немощно, опитвайки се безуспешно да раздвижи тежкия въздух. Няколко мухи месарки се блъскаха шумно в стъклата на затворените прозорци. Единствено мъжът, който пристъпваше към свидетелското място, изглеждаше недокоснат от горещината. Светлият му копринен костюм и бялата коса искряха от чистота. Гумена лента пристягаше косата му, без следа от сиви или жълтеникави нишки. Образувалата се опашка се спускаше надолу по гърба. От шумния шепот на госпожа Булстроуд стана ясно, че бялата коса е нещо много измамно. И това си беше точно така, защото очите на мъжа бяха бистри и ясносини, а светлата чиста кожа — почти без никаква бръчка. Щом свидетелят започна да говори, вниманието на съда видимо се промени. Тих и мек, гласът му имаше свойството да звучи така, сякаш човекът правеше най-важното съобщение на света за всеки, който имаше уши да слуша. Всички присъстващи се наведоха напред, за да не изпуснат нещо от изключително значение.

Въпреки всичко той не допринесе с кой знае каква информация. Просто потвърди думите на преждеговорившия — в поведението на покойния нямало нищо необичайно: в деня на своята смърт се държал ведро и позитивно. Крейги добави, че господин Картър бил сред основателите на комуната, хората го обичали и сега щял да им липсва много. Останалите свидетели само потвърдиха своето или на останалите отсъствие от местопроизшествието. И тогава дознателят обобщи чутото.

Заседателите, насядали на дървената пейка, определена за тях, се стараеха да изглеждат интелигентни и достатъчно будни. Обясниха им, че в този случай няма налице данни за зла умисъл. Доказателствата сочат, че в момента на смъртта обитателите на Господарската къща са били далеч от дома и до фаталното падане вероятно са довели неравната настилка на най-горната стълбищна площадка и количеството алкохол, макар и малко, но изпит от човек, несвикнал с употребата му на празен стомах. Дознателят посъветва обитателите на дома да залепят гумени ограничители на пътеката, която покрива стъпалата на въпросното стълбище, за да не се повтарят такива инциденти, изказа съчувствие към приятелите на починалия и обяви, че смъртта е настъпила в резултат на нещастен случай.

После се изправи. Вентилаторът нададе последно стенание, а една от мухите месарки тупна върху главата на съдебния пристав. Докато публиката се изнизваше от залата, групата от Ложата на Златния ветрогон остана по местата си. Разочарованието им беше съвсем осезаемо. За всички тях убийството беше повече от очевидно. Огледаха се, за да намерят някого да обвинят за това, но семейство Булстроуд — неофициалните пророци — вече се бяха изнизали навън. Кои доволни, кои недоволни, разговаряйки, селяните тихо се насочваха към паркинга или към кръчмата „Софт Шу“.