Хедър Греъм - Създадена за любов

Той рязко спря на няколко стъпки от нея, а тя не помръдна, само продължи да трепери от студ.

Раздразнен, Брент изруга под нос. Женските съблазни не можеха да го заблудят. Познаваше много жени — и дами, и проститутки — и бе разбрал, че повечето представителки на „нежния пол“ са способни да се държат като бесни улични котки. Дори най-изисканите салонни маниери не винаги успяваха да прикрият ноктите на женския характер. Той си помисли студено, че всъщност предпочита компанията на някоя честна проститутка пред тази на южняшките красавици, които с цялата си привидна невинност бяха решени да го вкарат в леглото си.

Но той бе възпитан в галантния Юг. И не можеше да остави сама жена да стои на вълнолома, когато улиците бяха пълни с твърде въодушевени веселбари. Може би тя не заслужаваше помощта му, но… по дяволите, той трябваше да разбере какво прави тя тук по това време. Съвестта щеше да го измъчва, ако нещо й се случеше.

— Госпожо — започна той, но изведнъж спря, когато тя рязко се обърна към него с вик на изненада и тревога, явно възмутен, че някой прекъсва мълчаливото й бдение. Очевидно смяташе, че е сама.

Той откри, че е невероятно хубава. Погледът му срещна поразително красиви сини очи — тъмни и развълнувани като нощното море, очи, които омагьосваха, обкръжени от мигли като кадифе с цвета на нощта. Носът й бе малък и прав, скулите — изпъкнали, а лицето — нежно и аристократично. Устните й, рубиненочервени от студа, бяха мрачно стиснати, но личеше, че са чувствени и страстни.

Котка, която той с радост би срещнал в нощта, независимо колко остри са ноктите й.

— Госпожо — започна той отново, а откъм морето задуха силен вятър. Вихърът подхвана издутия като балон кринолин и преди да успее да каже още нещо, Брент усети, че протяга ръце да хване нейното олюляващо се тяло, за да не падне в ледените води под вълнолома.

Беше много лека и много, много студена. Докато я държеше в ръце, той чу нейния стон, подобен на въздишка. Лицето й побеля като платно, а крехкото й тяло се отпусна безжизнено.

— Господи — промърмори той. Гласът му бе рязък от тревога и раздразнение. Не биваше да се занимава с нея. Сега държеше в ръце припаднала жена и нямаше ни най-малка представа къде живее тя.

Няколко секунди остана нерешително — нещо необичайно за него — като се чудеше какво да прави с припадналата красавица. Не беше от Чарлстън и нямаше какво друго да й предложи освен гостоприемството на кораба си, а тъй като екипажът му бе на борда, това едва ли бе гостоприемството, което човек би трябвало да предложи на една благовъзпитана дама.

Ако тя действително бе такава. Независимо как изглежда, една дама не би трябвало да стои сама на вълнолома в разгара на празненствата в града. Той сви рамене. По-голямата част от екипажа му сигурно все още празнуваше. Тъй както не хранеше илюзии относно янките, той не се заблуждаваше и по отношение на жените. Беше прекарал достатъчно забавни нощи в спалните на „почтени“ вдовици.

Тя все повече изстиваше в ръцете му. Раздразнен, той отново изруга, решително се завъртя на пети и бързо понесе жената към каютата на „Джени Лин“.

За щастие повечето от моряците все още се веселяха в кръчмите и публичните домове на Чарлстън. Докато се качваше на „Джени Лин“, той срещна само Чарли Макферсън. Един буреносносив поглед на капитана бе достатъчен, за да предотврати язвителните забележки, които Макферсън се канеше да изрече. Брент тръгна по палубата към капитанската каюта, а Чарли се отдръпна и с любопитство погледна прекрасния товар, който капитанът носеше. Попита само дали Брент желае нещо.

— Малко бренди — отговори Брент. — А също и амонячна сол.

— Нямаме амонячна сол! — сви устни Чарли с отвращение.

— Тогава само бренди — нетърпеливо го сряза Брент. — И по-бързо.

— Добре, добре, капитан Маклейн.

Като мърмореше нещо за жените, Чарли тръгна да изпълни поръчката. Брент отвори с ритник вратата на каютата и внимателно положи жената на леглото.

Тя все още бе смъртно бледа и студена. Той взе едно дебело вълнено одеяло и се опита да я завие, но възмутен се отказа, защото обръчът на кринолина й отхвърляше одеялото обратно към него. Като ругаеше тихо от раздразнение, той пъхна ръце под неудобните копринени дипли на роклята, намери кукичките на кринолина, откачи ги и свали чудовищното модно съоръжение от притежателката му.

Гневът му малко поутихна, когато я докосна. Почувства извивката на бедрата й, стегнатия й закръглен задник. Коремът й бе гладък и плосък и докато сваляше кринолина, ръцете му докоснаха хълбоците й — удължени и порочно заоблени. Топлина нахлу в слабините му от интимността, която бе започнал с раздразнение, и това го ядоса още повече. Не знаеше, по дяволите, коя бе тя, и щеше да се проклина, ако чрез обвинения, че е компрометирал нечия дъщеря, го заставеха да се ожени за нея. Много пъти беше виждал да скрояват някому този уж невинен номер.