Хедър Греъм: Създадена за любов

— Сега! — повтори той, сивите му очи я гледаха с неприкрито желание, което той не можеше да потиска повече.

Тя проследи с очи как ризата му пада на пода. Загледа се в широките му гърди, в трептящите мускули на раменете, в кестенявите косми, които преминаваха в тънка линия и се губеха в колана на панталоните му.

— Аз… — тя повдигна брадичка. Не беше типичен южняшки джентълмен, но сигурно щеше да удържи на думата си… — Обещайте — каза тя, като се опитваше да овладее треперенето на гласа си. — Обещайте, че ще ме закарате до някое друго пристанище.

Устните му бяха мрачно стиснати. Трябваше да й обещае, преди треперенето й да стане толкова неудържимо, че да изпадне в паника и да избяга. Не можеше да направи това! Тя не знаеше правилата на играта! Но трябваше да играе. Сега.

Усмихна се чувствено и посегна към копчетата на дрехата си. Остави сребристата рокля да се свлече като поток коприна, докато се опитваше да остане изправена и горда с разголени над корсета гърди.

— Гарантирам ви, че заслужавам цената на пътуването — промълви тя бавно, съблазнително развърза връзките на корсета си и го остави да падне на пода.

Брент отметна кестенявата си коса и се засмя:

— Госпожо, вече виждам, че заслужавате. Няма да ми е толкова трудно да ви закарам от едното легло на другото.

Кендъл се нацупи и сложи пръст върху устните си. После сви юмрук над сърцето си.

— Думата ви, капитане — промълви сладко, като трепкаше с мигли и се молеше да не направи грешка в тази игра, която бе съвсем нова за нея. — Думата ви…

Докато я гледаше, без корсет и банели, той откри с удоволствие, което спря дъха му, че тя е наистина съвършена. Погледът му срещна твърди, стегнати гърди с цвят на сметана, с розови връхчета. Под тях се очертаваше ясно линията на ребрата, стесняваше се в талия, която той можеше да обхване с длани. Пулсът му препускаше, той протегна ръка към връзките на гащичките й и ги проследи с поглед, докато те се свлякоха в краката му.

Коремът й бе плосък, краката — дълги и гладки. Сенките от бедрата й придаваха очарование на женствения триъгълник с цвят на мед, който опияняващо контрастираше с кремавата коприна на плътта й.

Докато тя стоеше гордо изправена, той отстъпи назад, поглъщайки тялото й с поглед, а сетивата му се превръщаха в лава. Седна на стола, на който тя се бе хранила, и започна да събува ботушите си. Бяха впили очи един в друг, но кой кого хипнотизираше, той не бе сигурен.

— Думата ви, капитане — настоя тя. Господи! Не можеше повече да стои така.

Той се усмихна небрежно и сви рамене.

— Давам ви думата си, Кендъл. Както вече казах, няма да ми е трудно да ви прекарам.

Наложи й се да прехапе устни. Той прие заплащането й, само защото пътуването беше толкова евтино. А тя стоеше гола пред този арогантен, но омайващо красив непознат. Сега, без дрехи, той й се стори още по-страшен.

Той хвърли ботушите си настрана, изправи се и бавно се приближи към нея. Бузата му се притисна до нейната, той потърси устните й и този път ги всмукна дълбоко в устата си. Ръцете му намериха раменете й, погалиха копринената кожа, после бавно се плъзнаха по гръбнака, възхитени от красивата му извивка. Той почувства нежното докосване на пръстите й по гърдите си…

Устните й се разтвориха и той отпи от вкуса на мента, езикът му се гмуркаше все по-надълбоко в устата й, а страстта му нарастваше. Тя му отговаряше с колебание, но по-важното бе, че не е безстрастна.

Изведнъж пръстите, които се притискаха така възбуждащо в гърдите му, се размърдаха, устата й се отдръпна. Тя видя с учудване, че очите му са подивели и се втурна към вратата на каютата.

— Господи! — възкликна Брент, направи крачка и я стисна за китката. — Луда ли сте? Не можете да излезете оттук напълно гола! — Той придърпа стройното й тяло към себе си. — И няма да ми избягате точно сега!

Хвърли я на леглото, забравил от гняв всякакво приличие. Тя отново го погледна, в сините й очи личеше, че се е върнала към здравия разум. Той свали панталоните си.

Всеки човек, отраснал в плантация, знае доста неща за живота. Въпреки това Кендъл не беше подготвена за Брент Маклейн. Той бе великолепен, както тя си го бе представяла. Кръстът и бедрата му бяха стройни, раменете и гърдите — нагънати от яки мускули, от слънцето кожата му бе бронзова на цвят и гладка като сатен при допир.

Но очите й се спряха върху ханша, здравите колони на бедрата и върху желанието му — твърдо и силно между тях.

„Великолепен е“, отново помисли тя, но с тази мисъл я завладя страшна паника. Не знаеше какво върши. Как ще се справи с първичната му сила? Ще крещи ли? Ще успее ли? Всъщност в черния ад на живота й едва ли имаше значение какво ще й се случи тази вечер. Можеха ли унижението и срама да бъдат по-лоши от това, което животът й бе донесъл досега? Би платила на драго сърце всяка цена.