Хедър Греъм - Създадена за любов

Погледна я и тъжно поклати глава.

— Той ти е съпруг, Кендъл. Трябва да се върнеш при него.

Джон събра дрехите й и ги хвърли към нея.

— Обличай се. Бързо. Преди да съм променил решението си, преди да пронижа и двама ви — теб и южняшкия ти любовник.

Като се тресеше, Кендъл отиде в ъгъла и започна да се облича. Тайно поглеждаше към капитана, за да се увери, че ударът в главата не е бил фатален.

— Прости ми, че те забърках в това! — тихо се молеше тя. — Прости ми, защото аз никога няма да те забравя. Ти си единственото хубаво нещо, което съм имала в живота си, и сега ще ми бъде много по-трудно.

Тя трепна, като видя, че Джон се навежда и запъхтян мята през рамо тежкото мускулесто тяло на капитана.

— Не й позволявай да мръдне, Травис. Веднага се връщам. — Джон излезе от каютата. Кендъл се завтече и се хвърли към Травис, а очите й се изпълниха със страх.

— Травис! Спри го! Аз може би заслужавам съдбата си, но този човек — не.

— Тихо, Кендъл — успокои я Травис. — Щом той се върне, дръж се смирено. Ще е по-добре за теб, а аз ще изляза да проверя какво става с капитана. Джон е с още петима мъже на палубата. Превзеха кораба неочаквано за екипажа.

Вратата на каютата се отвори с трясък. Джон влетя, злобно дръпна ръката на Кендъл и присви очи, а тя потисна вика си.

— Ела с мен, госпожо Мур. — Той горчиво се засмя. — Жена ми. Голямата красавица на Юга. Голямата развратница на Юга!

Кендъл наведе глава и стисна очи. Господи, как го мразя — помисли си тя. Но понеже се тревожеше за Брент Маклейн, охотно тръгна след жестокия си съпруг.

— Брент Маклейн — с присмех каза Джон. — Знае кого да избере, нали, Травис? Май направи голяма услуга на Съюза.

— Разбира се, Джон — промърмори Травис.

Той изостана назад, след като Джон Мур свали жена си от кораба. Обезумял, претърси палубата. Дишането му бе започнало да се нормализира. Някои от хората на Брент бяха завързани, но всички бяха живи. Но къде бе Маклейн?… Зад борда. По дяволите — зад борда!

Травис се спусна към пристанището. Видя го — гол в ледената вода, той се опитваше да се освободи от въжетата, с които бяха вързани китките му. Травис стигна до него и го издърпа до сушата.

— Лисица — мърмореше капитанът, — проклета красива лисица! Вкара ме в капан. Но ще я открия.

Брент Маклейн се вгледа в непознатия, който го бе извадил от водата.

— Благодаря.

Недей да благодариш на мен — помисли си Травис. И аз участвах в това, а то бе тъжно и грозно. И не обвинявай Кендъл. Не разбираш нищо.

Травис се усмихна със съжаление.

— Помни, че не всички янки са лоши хора — каза той.

— Оттенъци на сивото — промърмори капитанът.

Травис чу, че на кораба се раздвижиха — щяха да открият капитана си на пристанището. А Травис бе премръзнал. Той се изправи, хвърли последен поглед към капитана и се затича по вълнолома.

Оттенъци на сивото… — размишляваше той върху странните думи. — Да, идваше време, в което нещата нито изглеждаха, нито бяха вече така прости. Животът не се делеше само на черно и бяло.

Ноември 1861

Водата бе красива. На места грейваше синьозелена и блещукаше ослепително като хиляди скъпоценни камъчета. Простираше се отвъд пролива и там придобиваше тъмносин цвят — дълбок и загадъчен като нощта. Предизвикваше. Завладяваше. А наблизо бе кристално бистра. Дребни рибки прорязваха като брилянти прозрачните й дълбини. Когато Кендъл присвиеше очи и ги оставеше да се замъглят, рибките ставаха цветни, вълшебни като дъга, напомняха далечен изблик на тайнствени надежди, готови да се сбъднат.

Тя въздъхна и отвори очи. Нямаше надежда във водата, нито в омагьосващата красота на рибките край подводните скали. Горещият въздух яростно я заливаше, тя се намираше на безброй мили южно от линията Мейсън-Диксън, но все още бе на територията на Съюза. Беше в третия щат, който се бе отделил от Съюза, но макар щатът вече да принадлежеше на Конфедерацията, Форт Тейлър, а следователно и целият остров Кий Уест, беше част от Съюза.

Въпреки че жителите на малкия остров Кий Уест нямаха достатъчно сили да се противопоставят на съюзническите войски, Кендъл знаеше, че повечето от тях са на страната на Конфедерацията. Това я успокояваше, макар никога да не й позволяваха да напуска сама границите на Форт Тейлър. Все още обаче можеше да мечтае. Един ден някой войник ще прояви нехайство и тя ще избяга. Добри хора, привърженици на Конфедерацията, като разберат, че е родом от Южна Каролина, ще й помогнат да избяга от примката на Съюза. Ще им разкаже как е била принудена да се омъжи…