Хедър Греъм - Създадена за любов

Вече не даваше пет пари за нея. Яростта му бе огромна. Той понечи да се обърне, бързо и ловко като пантера да скочи и да избие пистолета от ръцете на натрапника или да умре. Но беше твърде късно. Въпреки че Брент бе невероятно бърз, ловък и способен, нападателят бе дошъл подготвен, докато той се бе оставил в ръцете на тази…

Кендъл. Кендъл Мур. С нейната богата медноруса коса. С нейната загадъчност, тайнственост, красота и съблазнителност.

Не успя да види нападателя… или нападателите. Сигурен беше, че са повече от един. Не стреляха, но той усети ужасна болка, сякаш главата му избухна, когато го удариха с приклада.

Преди да му причернее, една единствена мисъл мина през главата му. Че се държи като глупак. Измамиха го. Тя бе примамката, бяха му поставили капан, за да го хванат. Гол и невъоръжен, той бе лесна плячка. Някой искаше да го премахне. Някой офицер на янките, някой от предишните му съмишленици, някой за когото той бе заплаха сега, когато войната бе неизбежна. Бяха използвали нея — тази разкошна, съблазнителна русалка. Тя го бе хванала, беше ги завела при него. Проклета вещица! Как ли се бе молила да дойдат навреме. Бяха я нарекли хитра лисица — и май бяха прави.

Какво бяха сторили с екипажа му? Господи, какво можеше да направи? Светът избледняваше пред очите му, той си отиваше. Съзнанието му се губеше в пространството и само една мисъл остана.

Ако оживее, ще ги открие.

Ще открие и нея. Тя ще съжалява за това, което му стори. Ще си плати. И то прескъпо.

Когато натрапникът заговори, никакви мисли не измъчваха повече Брент — той бе загубил съзнание. Мъжът бе висок, с черна коса и мустаци, с подстригана брада, удивително красив. С изключение на очите му. Бяха леденосини, груби, сякаш празни ями върху жестоките черти на лицето му.

— Кучка! — обърна се той към Кендъл. — Май ще е най-добре да те убия.

Той сграбчи припадналия Маклейн за раменете и хвърли голото му тяло на пода. Дръпна жената за ръката и стовари дланта си върху лицето й с такава сила, че главата й се блъсна в стената на каютата.

Но тя не издаде ни звук, ни стон, ни дума.

Вдигна нараненото си лице към него и изрече студено:

— Презирам те, Джон. Един ден ще ти избягам.

Той я дръпна от леглото и отново я удари, този път просвайки я на пода.

Но преди да успее да замахне пак, нечия здрава ръка го хвана за рамото.

— Джон, помогнах ти да намериш Кендъл, но не мога да стоя и да гледам как я пребиваш до смърт. Да се махаме оттук.

— Няма да се махна, докато не хвърля това бунтовническо копеле зад борда, Травис! — заяви Джон, устните му се изкривиха в презрителна усмивка и той зарита тялото на Брент.

Травис Деланд потръпна, мина покрай приятеля си от детинство и подаде на Кендъл чаршаф. Тя му благодари шепнешком и с мъка се изправи. Гордо повдигна брадичка и застана пред Джон, увита с чаршафа.

— Ако убиеш този човек, Джон, ще намеря начин да те дам под съд за убийство. И ще увиснеш на въжето.

— Джон — тихо каза Травис, — това наистина ще е убийство.

— Копелето е бунтовник! — изрева Джон.

— Все още не сме във война — възпротиви се Травис.

— Но ще бъдем! — избухна Джон. — И това копеле ще оглави флотата на южняшките предатели. — Хвърли убийствен поглед към Кендъл. — Между другото, Красавице на Юга, когато приключа с теб, ще си като мъртва. Ако ще ме бесят за убийство, поне да е за две.

— Джон…

— О, няма да я убия. Тя все още е непокътната. Ако беше прекарала още няколко минути с него, щеше да се наложи да ги убия и двамата. А така…

Изведнъж Кендъл се завтече към Травис, с огромни и умоляващи очи:

— Травис! Как можа да участващ в това! Защо ме караш да се върна при него?

Травис се почувства така, сякаш някой сграбчи сърцето му. Погледна Джон, видя кръвожадния му поглед. Погледна и Кендъл, видя нещастието и страха, скрити зад стената на гордостта.

Изведнъж му стана толкова тъжно, едва издържаше. Искаше му се да каже на Кендъл, че някога Джон е бил добър човек. Че някога се е смял, че някога е бил способен да я обича с нежността и вниманието, които тя заслужаваше…

Искаше му се да наругае господ. Искаше да знае що за справедливост е това — човек като Джон да е толкова разяден от болестта си, че непоносимите последици за неговата мъжественост да отровят съзнанието му. Да го превърнат в звяр. Бедната Кендъл. Бе видяла само жестокост от мъжа, комуто бе продадена срещу „ценно“ парче земя. Не можеше да я вини за това, че се бе опитала да избяга. Но Травис познаваше Джон, откакто се помнеше, и не спираше да се моли нещата да се оправят. Но те не се оправяха. Никога досега не беше виждал Джон да я удря. Не знаеше, че нещата са стигнали дотам. Бяха я намерили с друг мъж, а тя бе съпруга на Джон…