Хедър Греъм - Създадена за любов

Сълзи замъглиха очите й и тя нетърпеливо ги избърса с опакото на дланта си. След толкова време беше смешно да плаче. И след нечувания риск, който бе поела миналата Коледа, след провала си имаше късмет, че е все още жива.

Обърна се отново към морето, очите й пак се замъглиха и във водата се появи блясъкът на кристалната дъга. Животът й можеше да бъде по-приятен — не, не приятен, поне поносим, — ако Джон не я мразеше толкова. Защо я бе пожелал така силно, след като я презираше още от самото начало?

Травис непрекъснато й повтаряше, че Джон я обича. Че нощем се моли болестта му да отстъпи, че копнее да я люби като истински съпруг. Но Кендъл не вярваше. Джон я притежаваше така, както синята униформа на Съюза, мечовете и оръжията си. За него тя беше символ — присъствието й говореше на света, че Джон Мур е мъж…

Ако поне веднъж се бе държал мило с нея, тя щеше да се опита да го разбере. Охотно щеше да се съгласява с него и никога нямаше да спорят.

„Може би сама съм предизвикала омразата му“ — помисли си тя мрачно. Но кой би могъл да знае…

Затвори отново очи и си спомни онзи далечен ден преди три години, когато за първи път видя Джон Мур в Крестхевън.

Крестхевън…

По закон имението трябваше да бъде нейно. Баща й бе създал плантацията. Докато двете с Лоли бяха малки, Уилям Тартън ги качваше на силните си рамене и ги разнасяше из имението от сутрин до вечер. Тя все още помнеше думите му.

— Синове! — смееше се той. — Не ми трябват! Кендъл, малката ми красавица, умът ти е остър като бръснач! Един ден Крестхевън ще бъде твой и ти ще засрамиш мъжете, защото аз ще се погрижа да знаеш всичко — от отглеждането на памук до готвенето. И ще се омъжиш за когото си избереш, скъпата ми дъщеричка. За мъж, способен да обича силно. Ще се омъжиш за човек умен, духовит, нежен и силен, не за някого, който ще ти осигури само добро положение в обществото.

Сълзи потекоха по бузите на Кендъл. „По дяволите, татко!“ — плачеше душата й. Ти ми даде дванайсет години, през които мечтах, и после умря. И въпреки че ми предаде своите знания и любов към земята, не успя да промениш майка ми.

Кендъл потръпна. Колко много обичаше баща си. Е, разбира се, обичаше и майка си. Елизабет Тартън бе отгледана да служи за украшение. Умееше да свири на клавесин, да дава чудесни приеми, но не се справяше с паричните въпроси.

Независимо от горещите молби на Кендъл, Елизабет се омъжи за Джордж Клейтън и го остави да се грижи за плантацията.

И той се погрижи наистина. Погрижи се да я срине до основи.

Така в живота й се появи Джон Мур. Той бе военен, разквартируван във Форт Молтри. Заедно със свои приятели бе отишъл в покрайнините на Чарлстън за конните състезания и там бе срещнал Джордж Клейтън. Джордж го беше поканил вкъщи. И тогава Джон Мур и Кендъл се срещнаха за пръв път.

Семейство Мур бяха невероятно богати. Без да каже нито дума на Кендъл, вторият й баща я бе предложил на този янки срещу огромна сума.

Кендъл отново потръпна. Пот изби по челото й. Ясно помнеше всичко, което последва. Спорът в дневната…

— Не! — беше извикала тя, потресена и ужасена. — Няма да се омъжа за янки. Ти си глупак, Джордж. Всички виждаме какво ни очаква! Страната ще се разцепи на две.

Джордж мрачно бе стиснал устни.

— Не ми викай, дръзка госпожичке! Откакто те знам, все важничиш, но аз не давам пет пари за това. Аз съм ти баща…

— Не си ми никакъв баща! Ожени се за майка ми, но никога няма да ми бъдеш баща. И няма да ме накараш да се омъжа, само защото пропиля имуществото на баща ми на комар и по жени!

— Какво?! Нахална кучка!

Джордж бе пристъпил към нея, разкопчавайки колана си.

— Ще те пребия от бой, госпожичке!

Заплахата беше безсмислена. Много пъти вече ги беше бил с Лоли. Но Кендъл никога не трепваше. Бе силна и волева. И макар Джордж да бе едър човек, той се бе отпуснал от мързел и пиянство.

— Само посмей да ме докоснеш, мръсна свиньо, и ще ти изтръгна сърцето! — извика му тя студено.

Спокойната увереност в гласа и ледените й, присвити очи бяха накарали Джордж да се поколебае. Той се обърна и запали една от любимите си хавански пури.

— Добре, момиче, вече си достатъчно голяма, за да те налагам с колана. Ще оставя съпруга ти да те научи на покорство.

— Няма да се омъжа за твоя приятел янки. Изобщо не се каня да се омъжа, за когото ти наредиш, Джордж. Когато реша да сторя това, то ще е за човек, когото аз избера.

Джордж се обърна към нея със злорада усмивка:

— Ще се омъжиш за него и още как! Защото ако не го направиш…