Хедър Греъм - Създадена за любов

Брент Маклейн.

Тя потрепери, като си спомни за него. Колко пъти след тази съдбовна нощ мислите й се връщаха към него! Колко пъти по тялото й преминаваха горещи и студени вълни, после я изпълваше пак тази течна, разтърсваща топлина. Често се будеше разтреперана и обляна в пот.

Колкото и да се опитваше, не можеше да го забрави.

Дрезгавият му провлачен говор. Наситеносивите му очи, твърди като стомана, когато ги присвиваше от гняв, и тъмни, почти сребристи, когато се замъгляваха от жарка страст.

Но се държеше арогантно! — припомни си тя. Арогантно и самоуверено, с подтиснат присмех и… прекрасно по своя суров, първичен, мъжествен начин. Никога нямаше да изтрие съзнанието й образа на голото му тяло, смайващо мускулесто, но елегантно, широките рамене, мускулите на корема, твърди като стомана. Движеше се с пъргавината на дива котка въпреки високия ръст и плътната си фигура. Всъщност трайно се налагаше приликата му с красиво диво животно, изпълнено със здраве, мъжественост и овладяна сила.

— О, господи… — прошепна тя отново. Пое си дъх бавно и дълбоко, като трепереше. Другото, което никога нямаше да забрави, бе изразът в очите на Брент, когато Джон стовари приклада на пистолета си върху черепа му.

Никога не бе виждала толкова студени и изпълнени с презрение очи. Никога не се бе чувствала така обладана от страх, дори когато срещна погледа на съпруга си…

Това, че Брент Маклейн оживя, бе добре за Юга. Тя чуваше да изричат шепнешком името му със страхопочитание в казармите на Съюза. Той винаги съумяваше да се промъкне през блокадата, зареждаше Флорида, Джорджия и Луизиана с провизии от островите и успяваше да мине под носа на съюзническите войски, без да го хванат.

Президентът на Конфедерацията Джеф Дейвис го бе произвел в офицер. Това Кендъл научи от южните вестници, които с настървение поглъщаше, когато Травис успяваше тайно да й ги достави. Два пъти Брент Маклейн бе хвален за смелостта си.

Господи, молеше се Кендъл, не позволявай да го хванат! — И добавяше: — Не позволявай да ме открие!

Тя отново потръпна въпреки горещината. И след милион години щеше да помни стоманеносивите стрели в очите му, когато я погледна за последен път. Заобиколена от хилядите войници на Съюза, тя пак се страхуваше. Беше сигурна, че той ще намери начин да я убие… освен ако Джон не се добере пръв до него. Беше вбесен, когато разбра, че Маклейн е жив. Двамата с Травис се бяха скарали така жестоко, че разривът между тях никога нямаше да се заличи.

Въпреки това Травис бе помолил да го преместят заедно с Джон във Форт Тейлър. Беше дошъл да я защитава. „Това е единственото, което може да направи за мен“ — помисли си тя. Травис беше благороден човек! Независимо че бе янки. „Не — помисли си Кендъл и прехапа устни, — не исках да кажа това“. Много от янките бяха благородни. Хората са си хора. Цветът на униформите им не определя степента на тяхното благородство. Това отдавна го бе разбрала.

Нещастието й идеше и оттам, че Южна Каролина бе нейният дом. Памуковите ниви бяха нейната родина. Тихото припяване на робите, докато работеха, бе музиката, която познаваше най-добре. Бе предана до мозъка на костите си на това място и нямаше да се поколебае да поеме риска и да стане Троянският кон в самата крепост на Съюза. Накъдето и да погледнеше, както сега към кулата на часовия, пред очите й изникваше синя съюзническа униформа.

— Кендъл!

Тя се затича по моста. Усмихна се, защото знаеше, че я вика Травис, а не мъжът й. Едно от предимствата тук бе, че Джон рядко се връщаше: постоянно плаваше покрай двата бряга, от Пенсакола до Джаксънвил, където ставаха повечето схватки. Флорида, чиито губернатори бяха предани на Конфедерацията, сега страдаше заради самата кауза, която подкрепяше с цялото си сърце. По-голямата част от войските й бяха призовани на бой във Вирджиния и Мисисипи, където се водеха основните сражения, и останалото без защита крайбрежие бе подложено на атаки.

— Здравей, Травис! — поздрави го тя.

Травис усмихнат се приближи по мостчето, откъдето се виждаше океанът. Обземаше го чувство за вина всеки път, когато се доближеше до нея, но въпреки това често търсеше компанията й. Беше влюбен в нея. Тя бе красива, но чувствата му не спираха дотук. Провлаченият й южняшки говор бе нежен, но изтъкан от гордост и сила. Каквото и да й се случеше, тя го приемаше с високо вдигнала глава и предизвикателно гледаше света с достойнство и невъзмутимост. При всички обстоятелства се държеше като истинска дама.