Хедър Греъм - Създадена за любов

Дланите му обгърнаха лицето й, беше се надвесил над нея. Тя започна да трепери, но той неочаквано се усмихна и усмивката му бе много нежна.

— Госпожо — промълви той. — Сключваме ли сделка или не?

Имаше избор. Дори сега имаше избор. Тя облиза с език устните си, когато видя страстта и добротата в очите му. Той шепнеше, но гласът му не трепна нито за миг.

— Сключваме — промълви тя.

— Тогава, госпожо — прошепна той дрезгаво, сякаш я галеше с глас, — не треперете! Ще ви любя много нежно.

Тя усети тежестта му и изгарящата я топлина, когато той се наведе над нея, желанието му се докосна до бедрата й като горящ факел. Той й бе обещал нежност и я дари щедро с нежност. Внимателно държеше главата й, докато обсипваше с целувки лицето й, брадичката, бузите, очите, челото. Накрая устата му се спря върху нейната, чувствено разтвори устните й с език, нахлу дълбоко, бавно и внимателно…

Ръката му взе гръдта й, поигра си с нея, палецът погали розовото връхче и устата му се спря върху него. Докато устните му дразнеха чувствителното място, тя усети онзи израстък да се движи надолу, да се плъзга по корема й, по хълбоците и бедрата, да потъва между тях. Кендъл се задъха и зарови пръсти в косата му. Чувстваше се така, сякаш неговото докосване я бе превърнало в течен огън, сякаш се разпадаше на атоми…

Устните му се разхождаха по ямичката между ключиците й, по другата й гърда, смучеха зърното, докато то се втвърди, докато и тя като него остана без дъх. Но той продължи да броди по плътта й с влажната топлина на устните и езика си, като от време на време се отдръпваше да види страстта, която бе обхванала тялото й, и да запали собственото си желание от тази гледка. „Създадена е за любов“, помисли си той. Отговаряше му с естествена красота, която го омагьосваше.

Опияняваше се, като я гледаше: косата й — ветрило от мед и огън, — разпиляна върху белия чаршаф, морскосините й ечи — огромни и замъглени, устните й — разтворени и влажни, прекрасното й тяло. Не му беше нужно да я докосва, за да се изпълни до крайност с желание. Но не можеше да спре. Не можеше да спре да пие от сладостта на това тяло.

Прокара върха на езика си между ребрата й и като чу приглушения й стон, почувства как треска обхваща слабините му. Полудял, галеше гърдите й, спускаше горещите си устни все по-надолу и по-надолу, държеше я, когато тя скачаше, сякаш да се възпротиви, но вместо това се извиваше и гърчеше, неспособна да се контролира. Шептеше думи в плътта й, дразнеше я, искаше я цялата с изследващи пръсти, целувките му следваха ръцете, гледаше желанието, което предизвиква в нея и си мислеше, че всеки сантиметър от тялото й е невероятно красив и страстно отговаря на ласките му…

Тя се напрегна, когато той се опита да разтвори краката й, но той нежно постави ръка върху бедрото й и вмъкна коляното си. Нежно и сладко тя се разтвори за него.

— Спокойно — прошепна той, — знам, че ме желаеш. Топла си, влажна и подканяща…

„Наистина го желая, господи, желая го“, мислеше си тя, без да вярва. Беше ли предполагала, когато го видя, че ще стане така? Течният огън пълзеше по нея, овлажняваше я, изгаряше я, защото той я докосваше, докосваше…

„Сега“, помисли си тя с остатъка от разума си… „Сега!“

Но в собствената си треска той измъчваше и двамата. Тя се бе превърнала в податливо, извиващо се същество с изключителна чувствена красота. Той започна отново да я целува, като я местеше, за да изследва всеки сантиметър от отзивчивата й плът, която без усилие се разтваряше за него, докосваше я, докосваше я страстно със зъби, език и пръсти, докато я чу да вика името му. Колко сладко звучеше то от нейните устни, колко чувствено…

— Докосни ме — нареди той с пресипнал глас.

Тя го направи с треперещи пръсти. Той пулсираше от живот, това беше толкова чудесно и страшно и тя имаше такава нужда от него да запълни празнината, която бе създал в нея…

И двамата не чуха тихите стъпки по палубата. Бяха оглушали за всичко друго освен за своя шепот и за биенето на сърцата си.

Внезапно вратата на каютата се отвори с трясък.

— Това е онзи проклет бунтовник — Брент Маклейн! — извика някой.

Брент понечи да се обърне, готов да прогони натрапника, когато усети дулото на пистолет в бузата си. Той стисна зъби и замръзна.

Гласът — дрезгав, стържещ — продължи:

— Кендъл, хитра лисицо, намерила си си южняшко копеле точно като за теб! Добре си го измислила, нали, Кендъл?

Всичко стана само за няколко секунди… Тя чу как някой отваря вратата с ритник, после думите. Както беше върху нея, Брент срещна очите й. Погледът му бе изпълнен с изненада от жестокото й предателство, изпълнен с омраза и стоманеносива ярост, с укор и гняв…