Хедър Греъм - Ондин

— Значи има убиец, който се разхожда на свобода, така ли, чичо? — Тя се втурна към балконската врата, отвори я широко, надявайки се, че съпругът й е долу в снега и ще може да му даде знак.

Уилям я последва светкавично и я дръпна обратно в стаята.

— Легни си веднага! Аз ще спя в креслото.

Много добре… Когато затвореше очи, надвит от умората, тя щеше да бъде спасена.

Ондин се пъхна послушно под завивката и изпрати безмълвна молба към небето: не идвай още, любов моя, не идвай още!

Уоруик не се появи цялата нощ. На зазоряване Ондин, все още будна, трепереща с цялото си тяло, се взираше отчаяно в полумрака и очите й се пълнеха със сълзи. Какво беше станало с любимия й?

Ондин остана в леглото си, докато слънцето изгря и прогони тъмните сенки. Отчаяна, тя се питаше какво бе накарало чичо й да я охранява през цялата нощ. Дали подозираше нещо? И защо Уоруик не дойде? Дали се страхуваше от подозрителния Уилям Довьо и бе предпочел да не се прекачва през балкона, за да не го заловят? Или му се беше случило нещо лошо?

Трябваше непременно да разбере какво е станало с мъжа й. Съвсем тихо, за да не събуди чичо си, тя стана, облече се и горещо се помоли резето да не изскърца, когато го вдигна.

Едва когато затвори зад себе си вратата, Ондин въздъхна облекчено. Хукна надолу по стълбата, но спря на последната площадка. Раул беше в залата и даваше заповеди на някакъв арендатор. За щастие не бе чул стъпките й. Трябваше да мине през кухнята. Сигурно щеше да срещне някои от слугите. Дано поне Берта и Беро не бяха между тях…

В кухнята имаше само двама души — едно младо момиче, което печеше на огъня угоен петел, и Джем, стария, верен приятел.

— О, Джем! — пошепна през сълзи Ондин. Старецът се обърна, остави ножа за рязане на хляб и при вида на Ондин лицето му светна от радост.

— Милейди! — Той хвърли бърз поглед към момичето, което не им обръщаше внимание, и пристъпи към господарката си. — Имам вест за вас — от ковача. Днес ще ви отведе оттук. Елате преди обед в къщичката му зад ковачницата.

Прещастлива, Ондин кимна и благодари на небето. Уоруик беше жив и здрав!

— Много се радвам, че дойдохте тук — продължи Джем. — Защото нямах представа как ще стигна до вас… Внимание, милейди!

— Дукесо! — Гласът на Берта проехтя зад гърба и. — Вече сте облечена? Носите даже и хубавата си кожа. Вероятно смятате да излезете?

— Да, Берта. — Ондин се обърна към нея и я изгледа високомерно. — Тази къща е ужасно задушна и ме потиска. Имам нужда от чист въздух.

Когато понечи да тръгне към изхода, камериерката дръзко я хвана за ръкава. Ондин изгледа отвратено късите й, дебели пръсти. Презрителният поглед не направи ни най-малко впечатление на жената.

— Не бива, дукесо! Чичо ви ви чака. Бедният човек беше полудял от тревога, когато се събуди и установи, че сте изчезнала. След като ви е охранявал цяла нощ!

— Ще изляза да се поразходя преди закуска.

Камериерката не я слушаше.

— Беро! — извика тя. — Беро!

Едрият, широкоплещест мъж се появи на вратата.

Ондин не се усъмни нито за миг, че тези двамата бяха решени да я отведат при чичо й дори и насила. Тя вирна гордо брадичка, махна ръката на Берта от рамото си и изтръска сребърната лисица, сякаш се беше замърсила. Най-добре да се подчини, поне засега. След закуска щеше да предприеме нов опит за бягство.

Без да се съпротивлява, тя тръгна пред слугите към големия салон, където я очакваха Уилям и Раул.

Чичо й — доста раздърпан, след като беше прекарал, нощта в неудобното кресло — веднага се развика:

— Неблагодарно дете! След като цяла нощ бдях над теб!

— Какво става тук? — учуди се Раул.

— В селото говореха, че се появил някакъв луд убиец, който предпочитал младите и красиви жени. Затова прекарах нощта в спалнята на годеницата ти, за да я пазя. Берта, вземи коженото палто на господарката си!

— Луд убиец ли? — попита уплашено Раул.

Камериерката пое палтото на Ондин и се оттегли в ъгъла.

— Не се страхувай — побърза да го успокои Уилям. — Ще охраняваме Ондин денонощно.

— Ти си невероятен лъжец, чичо! — изфуча разярено Ондин. — А ти, Раул, си лековерен глупак! О, как копнея за малко чист въздух!

— След закуска ще се разходим заедно — обеща братовчед й.

— Съжалявам, но няма да имаш време, сине — намеси се баща му. — Трябва да заминеш за Фремингам.

— О, не! Това са почти два дни път! — възпротиви се Раул. — Какво ще правя там?

— Ще се срещнеш с един испански търговец, който предлага най-прекрасните коприни на Изтока.