Хедър Греъм - Ондин

— За какво са ни коприни?

— За сватбата ви, глупчо!

— О, да, искам нови дрехи! — извика Ондин и запляска с ръце. Ако Раул заминеше, възможностите й да се промъкне до къщата на ковача се увеличаваха.

— Защо търговецът не дойде у нас? — продължи да възразява Раул.

Баща му поклати решително глава и погледна многозначително към слугите. Не беше редно да започват спор в тяхно присъствие.

— Беро! Берта! Погрижете се за закуската! — Двамата излязоха и той се обърна отново към сина си: — Венчавката ви ще бъде голямо обществено събитие. Бъдещата ти съпруга трябва да бъде снабдена с всичко необходимо. Ти, разбира се, също.

— Това са женски работи — промърмори Раул. След малко очите му светнаха. — Ондин може да ме придружи.

Младата жена едва не изпищя. В този момент се появи Джем, за да вземе от масата празната табла. Когато я изпусна с голям шум на пода, Уилям побесня от гняв:

— Върни се веднага в кухнята, несръчен глупако!

След като Джем излезе, той се обърна сърдито към сина си:

— Не, Ондин ще остане тук. Нямам й доверие. Докато месецът измине и сватбата ви стане факт, аз нося отговорност за годеницата ти. След това можеш да правиш с нея, каквото искаш.

— Не възразявай срещу желанията на баща си, Раул — помоли тихо Ондин и седна на масата.

— Щом така трябва… — съгласи се неохотно той.

Сервираха им закуската и Уилям и синът му също заеха местата си. След като се нахраниха, Раул се прибра в стаята си, за да се приготви за дългото пътуване. Ондин се прозя и отмести стола си.

— Тази задуха ще ме убие. Ако не искам да заспя на този стол, трябва най-после да изляза малко на чист въздух. Искам да се ободря.

Уилям стисна китката й и се ухили злобно.

— Никъде няма да отидеш, мила ми племеннице.

— Искам само да поизляза в двора…

— Искаш да изтичаш при любовника си, но моите планове са други. Ще се оттеглиш в стаята си и ще стоиш там.

— Не! — извика стреснато Ондин. Какво знаеше чичо й? Опита се да се откъсне от ръката му и успя, но се оказа, че се е зарадвала твърде рано. Беро застана зад стола й и я вдигна без усилия във въздуха. Когато отвори уста, за да изпищи, голямата ръка на слугата затисна устата й.

— Не й причинявай болка, човече! — изръмжа Уилям. — Трябва да я предам в добро състояние.

Беро кимна и я понесе нагоре по стълбите. Всички опити за съпротива останаха неуспешни.

Въпреки предупреждението на Уилям той затискаше устата й така здраво, че много скоро й се зави свят. Ондин въздъхна и загуби съзнание.

Джем беше изпратен в кухнята, но си беше намерил работа в съседната стаичка, за да може да следи какво става в трапезарията. Като видя как едрият грубиян понесе господарката му към стаята й, старецът се разтрепери от ужас.

Трябваше веднага да уведоми ковача! Без да си даде труд да вземе наметката си, Джем излезе в двора. Навън цареше леден студ. На няколко пъти се подхлъзна на заледените места, задъха се, но продължи пътя си, без да спре нито за миг.

Не намери ковача в работилницата, затова изтича, олюлявайки се, в къщичката му. Когато прекрачи прага, беше напълно изтощен. Уоруик се втурна да го подкрепи, отведе го до огъня и го сложи на едно столче. После коленичи пред него.

— Какво е станало, старче?

Джем пое шумно въздух.

— Тази сутрин господарката направи опит да се измъкне от къщата, но я хванаха — изпъшка той. — Сър Уилям изпраща сина си в един далечен град. Лейди Ондин беше затворена в стаята й. Беро я отнесе горе и мисля, че по пътя тя загуби съзнание. Онзи грубиян затискаше устата й, защото се опитваше да пищи, но изведнъж замлъкна.

Уоруик изруга задавено.

— Знаех си, че не трябваше да чакаме толкова дълго! Уилям знае кой съм. Не се безпокой, Джем, ще измъкна жена си от лапите му.

Слабото сърце на стареца биеше болезнено.

— Как ще се справите?

— Ще се прехвърля през балкона. Не се страхувай, няма да останеш тук. Сега няма време за дълги обяснения, ще ти кажа обаче следното: Ондин е моя съпруга и аз я обичам повече от всичко на света. Не знаех нищо за това гнездо на оси, преди да дойда тук. Аз съм граф и живея на север, а човекът, чието писмо ми донесе вчера, е най-верният ми слуга. Сега препуска към Лондон, за да уведоми роднините ми. Надявам се скоро да пристигнат в Довьо Плейс, за да ми се притекат на помощ. Надявам се всичко да мине добре и да избягам с дукесата. Ти ще кажеш на брат ми и на братовчеда Клинтън, че графът на Норт Ламбрия ги е помолил да те вземат под своя защита.