Хедър Греъм - Ондин

Невярващ на ушите си, но безкрайно облекчен, Джем отговори на настойчивия поглед на златнокафявите очи. Все едно дали тази история беше вярна или не — ако някой беше в състояние да спаси дукесата, това беше само този мъж.

— Върни се в къщата — нареди Уоруик. — Скоро ще освободя Ондин.

— Пазете се, милорд.

— Да, разбира се.

Когато дойде на себе си, Ондин разбра, че е в леглото си. Най-после можеше да си поеме свободно въздух. Силите й бързо се възвърнаха и тя скочи от леглото, за да изтича до вратата. Но още щом завъртя топката на бравата, разбра, че резето е пуснато отвън. Имаше само един изход — да се прехвърли през балкона.

Откъм залата долитаха високи гласове и тя се вслуша напрегнато. Раул спореше сърдито с баща си и крещеше, че му е много неприятно да играе ролята на товарно животно и да мъкне отдалече топове коприна.

Ондин престана да слуша. Трябваше да избяга, докато двамата бяха заети с караницата си. Наметна бързо коженото си палто и завърза връзките на шията. Отвори балконската врата и пристъпи към парапета. Съвсем близо растеше стар дъб и Уоруик винаги се качваше и слизаше по стъблото му. Дали и тя щеше да се справи? Заскрежената земя беше толкова далече, а тънката снежна покривка нямаше да намали силата на удара. Не можеше да скочи. Решена на всичко, тя посегна към един студен клон и се прехвърли през парапета. Когато краката й увиснаха във въздуха, едва не изпищя. После обаче, изпълнена със смелостта на отчаянието, протегна ръце към дебелото стъбло и се спусна надолу, опитвайки се да не мисли за падането. Малко преди да достигне земята, загуби опора и падна в снега. Изправи се с усилие и хукна към занаятчийските работилници.

Вратата на ковачницата зееше отворена. Смеейки се и плачейки едновременно, Ондин се втурна вътре и извика името на Уоруик. Мъжът й не беше там. Тя затвори вратата и закрачи неспокойно напред-назад. Къде ли беше отишъл?

През това време Уоруик се изкатери гъвкаво по стария дъб и се преметна през парапета. Не намери Ондин в спалнята и, а вратата се оказа зарезена отвън. Той се върна бързо на балкона, огледа се внимателно и скоро откри следите от обувките й по снега.

Тази негова жена! Не беше понесла пленничеството си и бе успяла да се спаси сама. Докато имаше искрица живот в нея, тя щеше да се отбранява. Толкова обичаше бойкия й дух и беше бесен от лекомислието й! От гърлото му се изтръгна дълбока въздишка. Той се прехвърли отново през балкона и се спусна по дъба. Когато мина покрай голямата зала, чу гневни гласове, но не им обърна внимание и продължи пътя си към ковачницата. Трябваше веднага да отведе Ондин.

Ако беше чул за какво се караха бащата и синът, Уоруик сигурно щеше да се уплаши. Слава Богу, Джем слушаше внимателно. Раул повтаряше непрекъснато, че не е товарно животно, докато накрая бащата му предложи да вземе със себе си един слуга и да натовари него с топовете коприна.

Най-после синът отстъпи и забърза към кухнята, за да вземе провизиите за из път, които Джем вече беше приготвил. Нетърпелив да тръгне най-после, той издърпа торбата от ръцете на стареца.

— Ковачът! — промърмори доволно той. — Да, той ще ме придружи. Силен е и ще се справи…

Щом младият господар излезе от кухнята, Джем се втурна към задната врата. Не му оставаше нищо друго, освен отново да излезе в студа.

Най-после вратата на ковачницата се отвори и Ондин се хвърли в прегръдката на мъжа си.

— О, любов моя, трябва веднага да се махнем оттук! Миналата нощ едва не умрях от страх. Уилям прекара цялата нощ в стаята ми. Сигурно знае нещо и…

Уоруик я отблъсна назад и я погледна гневно.

— Уоруик! Не разбираш ли? Трябва да бягаме…

— Много добре разбирам, скъпа. — Той се обърна към камината, хвърли още дърва в огъня и погледна жена си отстрани. Колко красива изглеждаше, огряна от огъня, златночервената коса разпиляна по меките кожи на палтото…

— Тръгваме след минута. Чиракът отиде да изведе от обора старата кранта, която купих. За съжаление нямах възможност да взема Дракон в Довьо Плейс. Едно толкова благородно животно не е подходящо за обикновен ковач. — Хладна усмивка заигра по устните му. — Трябва да побързаме. С нетърпение очаквам да те просна на леглото и да те напляскам здравата!

— Уоруик, защо… — заекна уплашено Ондин.

Графът се изсмя тихо.

— Бедната ми, ти не знаеш дори половината от тази грозна история. Тази вечер ще те упоят с някакъв прах, за да те продадат на стария ми враг Хардгрейв. Чичо ти вече се е приготвил.