Хедър Греъм - Ондин

— Раул! — изгърмя Уилям Довьо, сграбчи сина си и го издърпа от Ондин.

Раул стана и погледна объркано баща си.

— Тази подла курва… Спала е с мръсния ковач, а с мен се държеше като…

— Знам това.

— Ти… ти си знаел?

— Трябва да се отървем от нея.

— Не, аз я искам. Защо да се откажа от нещо, на което вече са се наслаждавали други мъже?

— Разбира се, ще я имаш — успокои го Уилям, — но не насила. Не искам да я нараниш.

— Да я нараня? Направо ще я разкъсам!

Ондин се надигна замаяна и видя Джем на вратата. Какво правеше тук старият слуга?

Уилям избута сина си настрани, приведе се към нея и докосна зачервената й, подута буза.

— Чуй ме добре, Раул! Достатъчно проблеми ми създаде. Един човек ми даде много пари, за да убие проклетия ковач, а ти го лиши от отмъщението му. Сега ни остава само Ондин. Ще я продадем скъпо и прескъпо, но трябва да бъде цяла и невредима.

— Не! Няма да я дам!

— Да не искаш да се ожениш за нея, въпреки всичко?

— Не, това не. Ще я задържа като своя любовница.

— Е, добре, ще ти позволя да се позабавляваш с нея, но един-единствен път. Скоро ще пристигне един господин, който плаща добри пари за нея. Червеното петно на бузата ще охладим със сняг, за да изчезне. Върви си вкъщи, аз ще заповядам да отнесат Ондин в покоите ти. — Раул смръщи чело и баща му заповяда енергично: — Изчезвай оттук! Ако искаш да я имаш, не си губи времето!

Когато Раул се обърна към вратата, Джем побърза да изчезне. Ондин не можеше да проумее чутото. Разумът й беше все още замъглен. Уилям се приведе към нея и опря в гърлото й нож. Тя се засмя и от очите й рукнаха сълзи.

— Колкото по-бързо ме убиеш, чичо, толкова по-благодарна ще ти бъда.

Мъжът се ухили и плъзна тънкото острие между гърдите към корема й.

— Ти май забрави нещо? В теб расте детето на любимия ти. Защо искаш да го вземеш в гроба?

Бебето! След като Уоруик загина по нейна вина, тя трябваше да спаси поне детето му! Но как — след като се готвеха да я продадат на Хардгрейв?

Уилям очевидно отгатна какво ставаше в главата й, защото се изправи и заговори подчертано спокойно:

— Докато в теб има живот, все още съществува надежда. Придружи ме сега в къщата или ще те убия на място.

Ондин разбра, че чичо й говори сериозно. Надигна се с усилие, олюля се и едва не падна. Уилям я подкрепи и тя успя някак да се задържи на собствените си крака. Дори не усети, когато той загърна раменете й с меката кожа.

Без да хвърли поглед назад, тя излезе от стаята. Ако беше видяла още веднъж как Уоруик лежи в собствената си кръв, щеше да пожелае смъртта въпреки детето.

Джем, който дебнеше отвън, се отдръпна бързо и Уилям не го забеляза. Той стисна ръката на Ондин, поведе я към къщата, но изведнъж спря и изруга гневно. Ондин се огледа и откри каретата, която тъкмо беше спряла пред входната врата.

Хардгрейв слезе, закрачи тежко през падналия сняг и застана пред тях. Повдигна брадичката на Ондин, за да разгледа подутата й буза, после сърдито се обърна към чичо й:

— По дяволите, Довьо, нали казах да не я докосвате!

— Само една малка синина. Много скоро ще изчезне…

— А Чатъм?

— За съжаление умря. Аз…

— Жалък измамник! Казах ви, че искам лично да го пратя на онзи свят!

— Появи се малък проблем и трябваше да го застреляме — обясни нетърпеливо Уилям. — Каква е разликата? Врагът ви е мъртъв, а момичето е, ваше.

— Да, но сега Чатъм няма да узнае какво съм му сторил! — изфуча виконтът. — Вие сте един проклет глупак, Довьо! Най-добре да се откажа от сделката, да видим тогава как ще се отървете от дукесата!

— Златото ви е вече у мен — напомни му хладно Уилям. — Все ми е едно дали аз ще убия Ондин или ще я дам на вас. Искате ли я или не?

Лайл Хардгрейв се поколеба и погледна изпитателно Ондин, която стоеше безучастно до чичо си.

— Къде е Чатъм? Искам да видя трупа.

— Оттатък, в къщичката зад ковачницата.

— Добре, отивам да го видя. — Погледът на виконта беше втренчен в разкъсаната рокля на Ондин. — Заведете я да се преоблече! И се погрижете за бузата й! Ако още веднъж престъпите нарежданията ми, ще се изкуша да накажа и вас, и проклетия ви син!

Той се отдалечи с дълги крачки. Уилям го изгледа разярено, но бързо се овладя и дръпна Ондин за ръката.

— Така, а сега ще ощастливиш годеника си — за пръв и последен път.

Старият Джем влезе в къщичката, коленичи до мъртвото тяло и от очите му потекоха сълзи. Посегна да изтрие кръвта по бледото слепоочие и изведнъж чу стон.