Хедър Греъм - Ондин

— Шекспир!

Уилям вдигна изненадано вежди. Очевидно беше улучила точно.

— Кой том?

Паметта не я изостави. По-рано беше идвала често тук, за да чете и препрочита събраните съчинения на Шекспир.

— „Крал Лир“, чичо. Това е първата драма в този том.

Уилям разтвори книгата, за да се увери, че племенницата му казва истината, затвори я шумно и я подаде на Ондин.

— Вече е много късно. Ако заспиш тук на запалена лампа, можеш да запалиш цялата къща. Върни се в покоите си.

Стиснала книгата в треперещата си ръка, Ондин забърза нагоре по стълбата. Втурна се като вихър в стаята си, зарези вратата зад себе си и се отпусна изтощено на леглото.

Зави й се свят, прилоша й.

— Велики Боже! — прошепна изумено тя и се опита да преброи колко дни бяха минали от последната й менструация. Колко пъти се бяха любили с Уоруик през това време?

Трябваше да притисне устата си с ръка, за да не извика. Нямаше съмнение. Тя носеше под сърцето си детето на Уоруик Чатъм.

Клинтън и Джейк пристигнаха в столицата скоро след господаря си. Дребният слуга тръгна да събира сведения за Уилям Довьо и скоро се върна с ценна информация.

Недалеч от лондонските предградия, на около половин час езда от Довьо Плейс, се намираше „Бялото перо“, долнопробна кръчма, където срещу съответно заплащане можеше да се получи всичко — жени и бира, любовни питиета, отрови и сведения.

Клинтън предупреди братовчедите си да бъдат предпазливи, затова всички си накупиха прости вълнени дрехи и едва тогава отидоха в кръчмата. Там се представиха за работници от север, които избягали от студената зима и дошли да потърсят препитание на юг.

Джъстин завърза веднага флирт с Моли, дебеличка, постоянно хихикаща келнерка, но Уоруик беше този, който й зададе важния въпрос:

— Я кажи, момиче, къде един сръчен мъж може да намери работа в този район? Чух, че наблизо имало голямо имение — Довьо Плейс или нещо подобно.

— Така е, обаче тамошният господар е много строг.

— Разкажи ни повече за него!

— Историята е наистина странна. По-рано там живееше един дук, много спокоен и добър мъж. Но тихата вода е най-дълбока и един ден се оказа, че дукът направил опит да убие добрия ни крал Чарлз, при това с помощта на дъщеря си. Не успял и бил пронизан смъртоносно, а момичето му изчезнало. Сега къщата принадлежи на някакви роднини от втория брак на дядото — баща и син. Разказват, че младата жена се върнала и щяла да се омъжи за братовчед си. Той е красиво момче, но винаги когато го погледна, ме побиват студени тръпки. Няма да се учудя, ако кажат, че е пребил от бой бедното момиче. Познавам бившата камериерка на младата лейди и тя казва, че господарката й е била винаги добра и мила. — Моли отпи глътка ейл, предложена от Джъстин, и се усмихна на Уоруик. — Ако можеш да изтърпиш строг господар като Довьо… Той плаща добри пари.

— Така ли? Смяташ ли, че ще ме назначи?

Тя го измери изпитателно, после очите й светнаха зарадвано.

— Знаеш ли, наскоро умря старият ковач и сър Уилям има нужда от нов, защото чиракът е още дете. Ако не те е страх от тежкия труд, утре можеш да опиташ късмета си.

— Благодаря, Моли — отвърна Уоруик и стана.

— Защо си отиваш? — попита разочаровано прислужницата.

— Когато работи по цял ден, мъжът има нужда от сън. Но брат ми, този мързеливец, ще ти прави компания още малко. Довиждане, момиче.

Джъстин погледна объркано брат си, но не намери време да протестира, защото Моли се настани без превземки на коленете му.

— Недей така, скъпа, аз ще ставам свещеник — заговори през смях той, докато Уоруик, Клинтън и Джейк се измъкваха ухилено през вратата.

— Едно толкова здраво и силно момче като теб? Не ти вярвам.

— Вярно е, скъпа, тъкмо си вземам сбогом със светския живот. — Джъстин отблъсна енергично търсещата й ръка, хвърли й една монета и се втурна след другите, които го очакваха пред кръчмата.

— Утре вие, Джъстин и Клинтън, ще се върнете в Лондон — реши Уоруик. — Най-добре е да открием какво се е случило в действителност при така нареченото покушение върху краля.

— Прав си — съгласи се Клинтън. — Не може никой да не е видял нищо.

— Не се връщайте в двора, вземете си стаи в града — разпореди се Уоруик. — Смесете се с простия народ и подслушвайте разговорите в кръчмите.

— А Джейк? — попита Джъстин.

— Той ще остане с мен, за да има по кого да ви пратя вест в случай на нужда. Освен това се справя много добре, когато трябва да се получат ценни сведения.