Хедър Греъм - Ондин

— Аз… не можех. Ти щеше да ме изпратиш в Колониите. Освен това сега знаеш причината, поради която бях длъжна да остана в Англия.

Уоруик въздъхна с болка. Онази нощ трябваше да й признае любовта си — и да изтръгне от устата й признание, че споделя чувствата му… Така сигурно нямаше да му избяга.

— Няма да постигнеш онова, което си си наумила, Ондин.

— Напротив, ще го постигна! Имението и титлата са моя законна собственост. И откъде знаеш…

— Бях при краля.

— Тогава сигурно знаеш, че все още ме подозират в държавна измяна и ако ме заловят, ще ми вземат главата.

— Чарлз е готов да те помилва.

— Дори ако законът ме е осъдил? Дори ако го направи, петното ще остане завинаги по лицето ми. А името на баща ми ще се свързва винаги с дело, което не е извършил.

— Все пак знаеш, че Чарлз вярва в невинността ти. Нали си говорила с него.

— Нямаме доказателства. Мога да ги набавя само аз.

Уоруик помълча малко и попита:

— Ясно ли ти е какво мога да направя? Имам пълното право да дойда тук с кралски войници и да изискам връщането ти в Чатъм Менър. Все едно дукеса или не — ти си моя жена.

— Уоруик, моля те! Имам само месец време, докато ме принудят…

— Да станеш съпруга на двама мъже, скъпа моя.

Ондин навлажни с език пресъхналите си устни и нервно поклати глава.

— Никога няма да се съглася да стана жена на Раул.

— Когато те видях тази сутрин с братовчед ти, останах със съвсем друго впечатление. Знаеш ли колко ми се искаше да го просна на земята?

— Уоруик, аз трябва да намеря подправените документи и да докажа невинността си.

— Няма да издържа цял месец да те гледам с него.

Сърцето на Ондин заби лудо.

— Ще си заминеш ли, без да се намесваш?

— Напротив, ще остана тук, за да се намеся, когато отидеш твърде далеч. Не ми харесва това, което правиш. Постъпката ти е лекомислена и опасна. Няма да напусна Довьо Плейс. Ще те охранявам ден и нощ. Давам ти две седмици, не цял месец.

— Две седмици!

— Датата на сватбата наближава, скъпа моя, и положението ти става все по-опасно. Ако ти наредя да изоставиш някои дейности, които са твърде рисковани, ти ще се подчиниш веднага и няма да действаш въпреки волята ми, разбрахме ли се, скъпа?

— Момент, момент! — отговори възмутено Ондин. — Както междувременно си разбрал, аз не съм крадлива селянка, а дукеса Рочестър и няма да ти позволя да ме командваш като…

— Даже ако във вените ти течеше кръвта на стотина кралици, щеше да ми бъде все едно. Ти ще ме слушаш, защото си моя съпруга и аз съм длъжен да те защитавам — и защото няма да позволя никой друг да притежава онова, което е мое.

— О, Уоруик, толкова ли не разбираш? Ти си в голяма опасност!

— Тихо! — изсъска внезапно мъжът и впи поглед във вратата. Ондин напрегна слух и също чу отдалечаващи се стъпки.

— Изчезвай оттук, моля те! — пошепна уплашено тя. — Побързай!

Уоруик поклати глава.

— Тази нощ ще остана при теб.

— Недей, моля те!

— Ти си моя жена, Ондин.

— Не и тук…

— Навсякъде.

— Но… ти си толкова мръсен.

— Все ще ме изтърпиш.

— Моля те, Уоруик, иди си най-после…

Протестът беше безполезен. Той се приведе към нея, устните им се срещнаха и въпреки цялото си отчаяние Ондин потъна в морето на насладата. Целувката беше дълга, нежна и в същото време страстна. Когато се изправи, Уоруик се усмихна меланхолично.

— Значи не си толкова недоволна да ме видиш отново?

— Не съм — призна тихо тя.

Той свали нощницата от раменете й и впи устни в меката гръд.

— О, мила, толкова те обичам!

— Уоруик… — Изумена, Ондин обви с ръце врата му. Тъмните облаци се разпръснаха в миг и отстъпиха мястото си на блестяща слънчева светлина.

— Все едно крадла или дукеса, аз те обичам с цялото си сърце.

Той я притисна страстно до гърдите си и очите й се напълниха със сълзи. Време беше и тя да му признае любовта си.

— Въпреки това те моля да ме напуснеш. Не можеш да останеш цялата нощ с мен, твърде рисковано е.

— Да, може би си права. — Той я целуна още веднъж и се изправи неохотно. — Скоро ще се видим отново, живот мой.

Не смеейки дори да диша, Ондин го изчака да се прехвърли през парапета и да скочи на земята. Пръстите й несъзнателно опипваха набъбналите от целувката устни.

Уоруик я обичаше! Оттатък ужаса, който трябваше да преживеят, ги очакваше щастливо бъдеще заедно.

На следващата сутрин тя стана с ново чувство за сигурност. Веселият й смях събуди подозренията на Берта, но днес нищо не беше в състояние да я разтревожи.