Хедър Греъм - Ондин

След закуската чичо й и синът му се оттеглиха както обикновено в работната стая и Ондин побърза да претърси отново спалнята на Уилям. Тя се зае за работа с ново усърдие, прегледа основно всички чекмеджета и лавици, но между многото документи не откри онези, които й трябваха. Взе в ръка една попивателна, оставена на писалището, и изведнъж се вгледа внимателно в нея.

Може би фалшифицираните писма наистина не бяха тук, но пък бяха изработени в тази стая. Чичо й Уилям се бе упражнявал да подписва племенницата си тук, на това писалище. Това личеше ясно по буквите, отпечатали се на попивателната. Доказателството беше повече от очевидно!

Много й се искаше да вземе попивателната, но чичо й щеше да забележи липсата и да вземе мерки за намирането й. Затова Ондин остави всичко, както си беше, и се върна в покоите си. Берта почука на вратата й само след няколко минути.

— Сър Раул ви очаква.

— Благодаря. — Ондин слезе в салона.

Тази сутрин Раул беше в отлично настроение.

— Донеси кожата на лейди Ондин, Берта! — заповяда той на камериерката, която стоеше на стълбата и ги наблюдаваше. — Излизаме на разходка.

Жената се подчини, донесе палтото на господарката си и я загърна в него, а Раул собственоръчно сложи качулката на главата й.

Той я поведе право към стаичката зад ковачницата и Ондин го последва с нарастващ ужас.

— Недей, Раул, тази стая е толкова неуютна!

— Но е единственото място, където можем да разговаряме необезпокоявани.

О, само да знаеше кой ги подслушва… Ондин не се съмняваше, че Уоруик е напрегнал слух. Това затрудняваше допълнително намерението й да играе театър.

Двамата седнаха на пейката и Раул улови ръцете й.

— Искам да ми разкажеш всичко за мъжа си, Ондин. Как изглежда? Как се казва? Къде го срещна за първи път? Искам да го намеря веднага.

— Той… ами той е с руса коса. Светлоруса. Има сини очи. Вероятно е северняк.

— Името му?

— Том.

— Том кой?

— Том Милър. Баща му притежава малка мелница, но Том смяташе, че работата е твърде трудна за него и се присъедини към банда крадци. Ако още не са го обесили, сигурно се крие в гората край Уестминстър.

— Ще го намеря и ще му видя сметката. Така вече нищо няма да стои между нас. Дай ми само една целувка! Почувствай жарките ми устни, страстта на сърцето ми! Искам да те помилвам, да…

Изведнъж вратата на ковачницата се отвори с трясък. Уоруик влезе в стаичката, стиснал в ръка грамадните клещи с нажежена до бяло подкова. Той изгледа двойката с добре изиграна изненада, но не се извини за нахлуването си.

Раул го изгледа гневно, промърмори някакво проклятие за безсрамните селяци и попита надменно:

— Какво търсиш тук?

— Аз съм ковачът — обясни хладно Уоруик.

Ондин видя опасните искри в очите на мъжа си и бързо издърпа ръцете си от тези на Раул.

— Да се върнем в къщата!

В този момент прозвуча гласът на Уилям. Чичо й беше излязъл в двора да търси сина си.

— Ей сега ще се върна, скъпа — обеща Раул и изскочи навън.

Уоруик остана на прага, но шепотът му предизвика студени тръпки по гърба й.

— Предупредих те да не се излагаш на опасност, скъпа. Колко пъти трябва да ти повтарям, че…

— Не се бой, ще се справя — прекъсна го решително Ондин. — Намерих нещо важно!

— Тази нощ ще дойда в стаята ти, за да ми разкажеш.

— Не бива да идваш при мен! Ако те хванат…

Уоруик й обърна гръб и се скри в ковачницата.

За да избяга от братовчед си, Ондин излезе от стаичката. Мина покрай него в заснежения двор и обясни, че й е много студено.

— Ще се видим на вечеря! — обеща тя с най-чаровната си усмивка.

Преди Раул да успее да протестира, тя се скри в къщата.

Прекара следобеда в стаята се, окъпа се и си изми косата, обслужвана от усърдната камериерка. Часът, в който Уоруик щеше да дойде, наближаваше и Ондин ставаше все по-нервна. Беше толкова развълнувана, че не обърна внимание на изпитателните погледи, които й хвърляше Берта.

Камериерката оглеждаше голото тяло на младата си господарка и подозрението й скоро прерасна в увереност. След като помогна на дукесата да облече вечерна рокля и среса косата й, тя се отдалечи бързо. Ондин се зарадва, че най-после ще остане сама с мислите си. Ако знаеше, че Берта е хукнала право към работната стая на Уилям, щеше да се уплаши до смърт.

На вечеря чичото се отличи с учтивостта си. Заета с радостта от предстоящата среща и с важното откритие, което бе направила сутринта, Ондин не забеляза нищо особено в държанието му.