Хедър Греъм - Ондин

Скоро след като се нахраниха, тя се оттегли в спалнята си, съблече се и се уви в мекото кожено палто. Премести едно кресло до балконската врата и зачака напрегнато. Когато Уоруик най-после се прехвърли през балкона, беше почти полунощ. Ондин скочи и се хвърли в ръцете му.

— О, любов моя! Толкова съм щастлива да те видя, макар че умирам от страх…

— Трябваше да дойда — прекъсна я с усмивка той. — Знаеш, че трябваше. Впрочем, днес съм малко по-чист.

— Все ми е едно. Важното е, че си тук.

Мъжът зарови лице в копринената й коса и вдъхна дълбоко сладкия й аромат. Ръцете му се плъзнаха под коженото палто и на лицето му се изписа смайване.

— Ти нямаш нищо отдолу!

— Точно така. Чакахте. Цялото ми тяло копнее за теб, не го ли усещаш!

Той свали палтото от раменете й и се възхити на прекрасното голо тяло, огряно от меките пламъци на огъня. После бавно свали простите работнически дрехи и простря ръце към нея. Сега, когато всеки знаеше за любовта на другия, прегръдката им сякаш беше по-страстна отпреди. Удовлетвориха без задръжки желанието си, после се отпуснаха изтощени един до друг.

Разговаряха шепнешком. Ондин зададе много от измъчващите я въпроси за отношенията му с лейди Ан и нощите в Норт Ламбрия, през които съпругът й се бе измъквал от къщи.

— Трябваше, иначе щях да полудея — призна с усмивка Уоруик. — Не смеех да се влюбя в теб.

— Значи не си бил при друга жена?

— Разбира се, че не. Откакто те видях за първи път, мисля само за теб.

— О, Уоруик! — Ондин се сгуши доволно на гърдите му. — Ами лейди Ан?

Графът вдигна рамене.

— Е, тя беше на мое разположение и това е всичко. Но след като се ожених за Женевиев, бях верен съпруг, макар че не я обичах истински — или поне не така, както обичам теб.

— О, Уоруик! — Препълнена от щастие, Ондин отговори на целувката му.

— А що се отнася до Раул…

Тя си припомни откритието, което бе направила сутринта, и побърза да му каже всичко.

— Представи си, тази сутрин намерих на писалището на чичо попивателна с отпечатъка на моя подпис. Упражнявал се е да ме подписва, разбираш ли!

Вместо да се зарадва, Уоруик смръщи чело.

— Претърсвала си стаята му?

— Трябваше!

— Ами ако те бяха хванали? Утре ще открадна тази попивателна, но ти ще ми обещаеш никога вече да не влизаш в стаите му. Иначе ще си заминем още вечерта.

— Трябва да ми дадеш още малко време. Попивателната доказва само, че Уилям е подправил документите. Подозрението срещу баща ми обаче остава. Трябват ми още доказателства.

— Е, добре — съгласи се неохотно графът. — Давам ти три дни, Ондин, нито минута повече. Няма да понеса, ако братовчед ти пак се опита да те докосне. На третия ден вечерта изчезваме!

— Оттук ли ще ме вземеш?

— Не. След вечеря ще дойдеш в къщичката до ковачницата. Ще сложим край на тайните… — Той я притисна силно до гърдите си и двамата се отдадоха отново на страстта и любовта си. Сбогуваха се едва на разсъмване с нежна целувка.

— Ще дойдеш ли и следващата нощ? — пошепна тя. — Макар че е твърде рисковано?

— Как бих могъл да остана цяла нощ далеч от теб, любов моя?

Лондон

Джъстин и Клинтън наеха къща на брега на реката.

Не срещнаха особени трудности в събирането на сведения, защото Джъстин беше приятел на Бъкингам, който познаваше безброй хора. Ходеха на театър, канеха гости на вечеря, забавляваха се с дами със съмнителна слава.

Една от тези дами — шестата дъщеря на обеднял граф с мизерна зестра и нищожни шансове за добър брак — даде на Клинтън първото важно указание. Докато лежаха в леглото му, той узна, че след онзи злощастен ден един от стражите помолил краля да бъде освободен от служба, без да обясни причините. Клинтън я попита откъде знае всичко това и младата дама призна, че мъжът й е бил любовник. Баща й отказал категорично да даде съгласието си за брака им и й заявил, че е длъжна да се омъжи за аристократ, дори ако той е стар и грозен.

Дамата се казваше Сара и Клинтън я хареса много, не само защото беше млада и красива, с блестящи кафяви очи и буйни кестеняви къдрици, но и защото оцени високо искреността и страстта й.

Без да обяснява за какво става дума, той й заяви, че двамата с братовчед му трябва непременно да се срещнат с бившия страж. Сара обеща да му помогне. На следващия ден следобед тя се появи отново в къщата край речния бряг и му съобщи, че човекът ще ги чака в една кръчма на Чаринг Крос.

— Елате и вие, лейди Сара — помоли Джъстин. — Как иначе ще го познаем?