Хедър Греъм - Ондин

Тя се наведе към ухото му, прошепна му нещо и в стъклените му очи проблесна внезапен интерес.

— Повярвай, подслушах изключително интересен разговор — обясни Ан. — Джъстин Чатъм и братовчед му бяха преди малко тук, за да се срещнат с някакъв мъж. Ставаше въпрос за Уоруик и красивата му съпруга. Тя не е обикновена гражданка, Лайл — и това е благоприятно за плановете ни! Само си помисли как жадуваш за отмъщение и колко силно желаеш Ондин! Нашето странно съдружие скоро ще даде плодове. Ондин ще бъде твоя, а Уоруик най-после ще принадлежи само на мен.

Хардгрейв забрави всички свои колебания и скочи. Захвърли заровете на масата и се ухили.

— Тази вечер спечели доста от мен, Теди, а аз няма да имам възможност дори да се насладя на тия куклички. — Той се олюля и се поклони подигравателно пред двете момичета. — Дамите са толкова чаровни, но… Може би друг път! — Той се опря на ръката на Ан и двамата излязоха от кръчмата.

Ан продължи да говори настойчиво:

— Припомни си, Лайл! Тази малка вещица се появи в двора в деня на турнира. Помниш ли как загуби турнира срещу Уоруик? Кръгът се затваря, не мислиш ли? Ще си отмъстиш за всичко, което ти е причинил, като му отнемеш женичката.

Хардгрейв присви очи и пое дълбоко свежия нощен въздух. Опиянението му премина, мислите му станаха отново ясни.

— Ще го направим така, както решихме — аз ще взема жената и ще се погрижа да бъде издаден смъртен акт. А ти ще си получиш така желания Чатъм.

— О, да! — потвърди с тържествуващ вид лейди Ан. — Знам, че скоро ще я забрави в прегръдките ми. Мога да направя щастлив всеки мъж.

— Без съмнение — промърмори виконтът. Не, скъпа Ан, тук: пътищата ни се разделят, продължи мисълта си той. Не искам да видя Чатъм щастлив, а мъртъв. Искам да го премахна завинаги от пътя си. — Едно не разбирам все още — прибави той и махна на кочияша си да докара каретата. — Значи нашата малка крадла се оказа благородна дама, която се е върнала в родния си дом. Защо тогава твърдиш, че е в ръцете ни?

Ан простена негодуващо.

— Ти не помниш ли какво се случи в деня на турнира?

— Помня само, че изгубих двубоя — отговори горчиво той.

— Дук Рочестър направи опит да убие краля и беше пронизан от свой роднина. Разбирам, че си бил потиснат и не си се интересувал какво става наоколо. Женевиев умря само няколко часа след това и аз помня събитията до най-малката подробност. Онази глупачка Ондин избяга и нейните имоти и титла преминаха в ръцете на чичо й и сина му. Тя се е върнала вкъщи само преди седмица. Уоруик я е последвал и сега е слуга в замъка на чичото. Само си представи какво ще заварим там! Според онова, което чух, има сериозен проблем — Ондин трябва да се омъжи за братовчед си. Чичото, който е поел управлението на земите, няма намерение да ги върне на законната наследница. Ако узнае къде е била тя през цялото време, докато са я смятали за мъртва, сигурно ще се откаже да я ожени за сина си. Няма да ни струва никакви усилия просто да я купим от него.

— Той сигурно иска да я види мъртва!

— Не, това би било твърде рисковано. За него ще бъде по-просто племенницата му да изчезне. Ще му обещаем да я изведем извън страната и да не я върнем никога вече. Повярвай, всичко ще мине добре.

— Като миналия път ли, Ан? — възрази подигравателно виконтът.

Жената вирна предизвикателно изваяната си брадичка.

— Защо се колебаеш? Сигурно се боиш от Уоруик Чатъм? Раменете му се сковаха, кръвта запулсира в слепоочията му и Ан разбра, че е намерила правилния подход.

— Добре, ще заминем — съгласи се мрачно Хардгрейв. — И ще обясним на онзи човек, че интересите ни са общи.

— О, да, скъпи! — зарадва се Ан. — Да побързаме!

На сутринта Берта донесе чая на господарката си много по-рано от обикновено.

— Събудете се, дукесо! Чичо ви желае да ви види веднага.

Ондин примигна сънено и се прозя. Страстните нощи с Уоруик я бяха изтощили.

— Побързайте, милейди! — настоя камериерката.

— Да, разбира се… — Ондин изпи чая си, облече се бързо, като се отказа от тромавите услуги на Берта.

Вече се беше събудила напълно и гореше от нетърпение да узнае какво имаше да й каже Уилям. Тя седна пред тоалетната масичка и нетърпеливо зачака камериерката да я среше. Берта многократно се оплака от разрошените, разбъркани кичури и Ондин едва потисна смеха си. Какво ли щеше да каже тази неприятна жена, ако узнаеше, че господарката й прекарва всяка нощ със своя съпруг, който толкова обича да си играе с косите й?