Хедър Греъм - Ондин

— Скромен ли? — засмя се Чарлз и го потупа по рамото. — Тези земи са едни от най-доходните в цялата страна, а богатството на Рочестър надминава дори моето.

— Ще влезете ли, Ваше величество? — попита с усмивка Ондин.

— Разбира се! Но няма да остана дълго. Тук ме доведе само любопитството… О, снегът е измокрил обувките ми! — Кралят се огледа изпитателно и Ондин се почувства несигурна. Какво беше намислил пак? Погледът му спря върху Уоруик — небръснат, в омазано със сажди облекло. Въпреки това кралят го позна. — Ей, млади момко! Да, ти, ей там — едрото момче с широките рамене. Ела тук!

След кратко колебание Уоруик предаде коня на чирака си, закрачи тежко към Чарлз и коленичи пред него.

— Какъв силен ковач имате, Довьо! — похвали го добродушно кралят. — Много е подходящ за този занаят. Как ти харесва новото място, момчето ми?

— Ами… много е добро — промърмори Уоруик, който продължаваше да стои на колене. Очевидно Чарлз възнамеряваше да се позабавлява за негова сметка.

— Обувките ми са мръсни. Би ли ги почистил?

— Разбира се, Ваше величество. — Гласът на Уоруик трепереше от едва сдържан гняв и Ондин с мъка се удържа да не избухне в смях. Уоруик Чатъм, смелият герой от бойните полета, славният рицар, беше принуден да извърши работата на последния слуга!

— Добре се справи, драги — похвали го Чарлз. — Много ти благодаря. Желая ти всичко хубаво и най-добро бъдеще. — Той се обърна ухилено към Ондин, улови ръката й и я поведе към къщата. Тъй като Уилям и Раул ги следваха на известно разстояние, намери възможност да прошепне в ухото й: — Не можах да устоя на изкушението. Уоруик е станал ковач!

— Да, сър, и работи много добре. Трябва да призная, че сцената беше много забавна.

— И двамата познаваме добре властния характер на скъпия лорд Чатъм и е естествено да се радваме, когато имаме възможност да му дадем малък урок.

— О, да — съгласи се Ондин и сините й очи светнаха от задоволство. — Значи знаете, че той е тук… и какво замисля?

— Скъпа моя, трябваше да му кажа всичко. Той ме познава добре и не можах да скрия истината. Нали не ми се сърдите?

— От една страна, съм ви дълбоко благодарна, от друга обаче, ме е страх, защото той понася униженията с големи усилия и може да загуби самообладание.

Кралят я погледна сериозно.

— Открихте ли нещо?

Ондин понечи да му разкаже за попивателната, но не успя, защото Уилям бързаше да се присъедини към тях.

— Чухте ли голямата новина, Ваше величество? Синът ми и дукесата ще се венчеят в най-скоро време. Така семейството най-после ще се обедини.

— Да, слухът вече достигна и до моите уши.

Влязоха в трапезарията и Чарлз позволи на притичалия слуга да свали наметката му. После седна начело на голямата маса и Джем му поднесе чаша ейл. Кралят отпи глътка и се огледа.

— Май съм прекъснал закуската ви. Моля, седнете!

Всички заеха местата си и тъй като Чарлз не пожела да закуси, Беро сервира приготвените ястия на свитата и войниците.

След известно време кралят се обърна отново към Ондин:

— Не се сърдя на баща ви, скъпа моя. Вероятно е бил в състояние на умопомрачение, когато ме е нападнал. А вас, милото, красиво момиче, никога не съм подозирал в заговор срещу мен. Слава Богу, всичко това е минало. Радвам се да ви видя тук, в най-добро разбирателство със семейството ви, закриляна от тези смели мъже, които ви обичат с цялото си сърце. Надявам се, че скоро целият свят ще повярва в пълната ви невинност.

— Ваша милост, бях просто потресен, когато несъщият ми брат извърши онази лудост — увери го разгорещено Уилям. — Да вдигне оръжие срещу своя крал! Това беше най-ужасният ден в живота ми. Нека се опитаме да го забравим.

— Сигурен съм, че няма да ви е трудно, като се има предвид какво прекрасно наследство получавате — отбеляза сухо Чарлз, извади една малка кама от колана си и прокара пръст по острието. Изведнъж изруга нетърпеливо: — По дяволите, тази кама трябва да се наточи! Раул Довьо, повикай онзи ковач! Дано знае какво да прави!

Раул скочи, поклони се дълбоко и забърза навън.

Докато чакаха, Чарлз похвали обзавеждането на трапезарията и Уилям подчерта още веднъж колко е благодарен за кралското посещение, макар че семейството му не заслужавало тази висока чест.

Раул се върна скоро, следван от Уоруик, който беше смръщил застрашително чело.

— А, ето те, момче! — извика кралят. — Камата ми е затъпена. Би ли я наточил?

— Ще направя всичко, което искате от мен, Ваше величество.