Хедър Греъм - Ондин

— Само ейл? Тогава ни донеси най-добрия, който имате, или ще ти го изсипя на главата.

— Разбира се, сър, най-добрия — обеща Моли.

— Искаме и сърнешко печено, от най-крехкото месо, иначе ще ти полея лицето със сос.

— Много добре, милорд! — Келнерката направи реверанс и се отдалечи.

Ан изгледа развеселено мрачното лице на придружителя си.

— Какво очакваше да намериш в тази селска кръчма, Лайл? Изба с отбрани френски вина ли? — Тя се засмя със сребристия си смях, възхитена от шегата си, и Джейк стана още по-подозрителен. Когато дамата беше в такова весело настроение, винаги ги заплашваше опасност.

— Трябваше да хапнем в Лондон — оплака се Хардгрейв.

— Ти мислиш само за ядене! — укори го Ан и се усмихна приятелски на Моли, която вече сервираше ейл и печено.

Джейк не можа да подслуша по-нататъшния им разговор, защото Хардгрейв внезапно понижи глас. Остана само сребристият смях на лейди Ан и Джейк се уплаши от него още повече, отколкото от внезапното пристигане на двамата в „Бялото перо“, което със сигурност не беше случайност.

Моли се плъзгаше колкото се може по-незабележимо около масата на Хардгрейв и Ан, но от бдителния поглед на виконта на убягваше нищо.

— Какво ти става, момиче? Защо си се залепила за нас като репей? Остави ни на мира, нямаме нужда от теб!

Келнерката побърза да изчезне в кухнята. След малко занесе на Джейк нова кана ейл, макар че той не беше поръчвал нищо. Умно момиче, защото го обслужи само за да пошепне в ухото му:

— Изгони ме. Да застана ли пред камината?

— Не, Моли, аз също мога да чувам някои неща. Гледай си работата.

Прислужничката се отдалечи послушно и Джейк чу как Ан настоява пред приятеля си:

— Храни се по-бързо, Лайл! Трябва да изчезнеш оттук, преди да е дошъл Довьо.

— Защо настояваш да говориш сама с него?

— Нали обсъдихме този въпрос — отвърна нетърпеливо тя и извъртя очи. — Знаеш, че когато си нетърпелив, ставаш наистина недодялан. Искаме да сключим сделка и трябва да бъдем много предпазливи. Цяло щастие е, че Довьо отговори веднага на писмото ми…

— Хардгрейв промърмори нещо неразбрано и стана.

— Е, добре, ще чакам отвън. Достатъчно дълго седях в тази мизерна дупка. Имам нужда от чист въздух.

— Не се показвай! — предупреди го още веднъж Ан. — Тази вечер не искам Довьо да те види. Първо трябва да разбера одобрява ли предложението ми.

Сърдитият виконт излезе от кръчмата, а Ан остана на масата, скрила красивото си лице под качулката. Тя отпиваше бирата си на малки глътки и нетърпеливо потропваше с краче по дъските.

Джейк чакаше нетърпеливо и целият трепереше. Нервите му бяха опънати до скъсване.

Мъжете наоколо се смееха, забавляваха се с леки момичета, хвърляха зарове. Най-после вратата се отвори. Влезе възрастен мъж, облечен в прости сиви дрехи. Ала панталонът му беше от гладко кадифе, жакетът обточен с кожи. Не мина много време, докато изпитателният му поглед откри Ан. Той се отправи към масата й, застана пред нея и я измери с подозрителен поглед.

— Вие ли сте дамата, която ми изпрати вест?

— Да, аз съм.

— Мога ли да ви имам доверие?

— Седнете, сър, ще ви разкажа всичко.

Довьо зае място насреща й и тъй като не обичаше бира, отблъсна сърдито чашата, която усърдната Моли му бе поднесла.

— Коя сте вие?

— О, името ми няма нищо общо с това, за което съм дошла. Ще разберете какво имам предвид, когато ви разкажа какво знам. Вие сте осиновеният брат на дук Рочестър, който бе обвинен в заговор срещу краля и загина. Земите му принадлежат по право на единствената му дъщеря, вашата племенница. Въпреки това съм убедена, че вие не сте готов да й върнете управлението. А синът ви…

— Раул! — прекъсна я несдържано Уилям Довьо.

— Точно така. Бедното ви момче е било жестоко излъгано.

— Какво можете да знаете вие за всичко това? — промърмори дрезгаво Довьо.

Ан се приведе към него и котешките й очи заблестяха.

— Знам например, че дукесата е една малка уличница и в никакъв случай не е подходяща съпруга за сина ви!

Мъжът протегна ръка и стисна болезнено китката й.

— Опитвате се да ме шантажирате, така ли?

Ан вдигна учудено вежди и се засмя с обичайния си сребрист смях.

— Да ви изнудвам? Дори напротив, сър! Предлагам ви солидна сума.

— И за какво? — попита подозрително Довьо.

— Както споменах в писмото си, ние с вас имаме общи интереси, милорд. Вероятно най-съкровеното ви желание е племенницата ви да изчезне завинаги от живота ви и да се сдобиете с валиден акт за смъртта й. Така ще станете собственик на земите и богатството и съпругата на сина ви вече няма да бъде трън в очите ви.