Хедър Греъм - Ондин

Уоруик коленичи отново пред краля, съвсем близо до Ондин. Когато протегна ръка към оръжието, кралят изпусна камата на пода.

— Ама че съм несръчен! — засмя се той. — Студът е сковал пръстите ми.

— Много съжалявам, сър. — Уоруик побърза да я вдигне. — Живея само за да ви служа.

— Наистина ли? Колко мило от твоя страна! — похвали го кралят и Ондин се наведе над чинията си, за да прикрие смеха си. Все пак тя разбра, че кралят преследва и някаква друга цел с това внезапно желание да наточат камата му. Толкова й се искаше да поговори с Уоруик и да го попита дали вече е взел попивателната…

Може би кралят го бе повикал в трапезарията само за да може тя да се разбере с него, защото изведнъж Чарлз стана, отиде до един прозорец и се осведоми с какво са засадени околните поля. Раул и Уилям побързаха да се приближат към него, за да отговорят на въпросите му, и Уоруик остана сам с Ондин. За да прикрие шепота си, тя поднесе чашата с чай към устните си.

— Намери ли попивателната? Можем да я покажем на Чарлз…

— Не, нямаше я на писалището.

Ондин замръзна на мястото си. Уоруик й отправи предупредителен поглед. Не биваше да забравя, че не са сами в залата. Беше й много трудно да прикрие разочарованието си и да се усмихне на краля, който вече се връщаше на масата.

— Стани, млади човече, и се погрижи за камата ми! — заповяда нетърпеливо Чарлз. Уоруик се подчини, стана и напусна залата с поклони. Чарлз заяви, че е време да приключи с посещението си, изпразни чашата с ейл и отново увери присъстващите, че е добре разположен към семейство Довьо.

— Ще отида да донеса камата ви, Ваше величество — предложи почтително Уилям.

— Не е нужно. Много искам да видя ковачницата — отговори Чарлз, наметна се и се отдалечи с дълги крачки.

Раул и Уилям размениха учудени погледи, после се втурнаха след краля. Ондин остана сама в голямата трапезария, дълбоко замислена.

Чарлз знаеше, че Уилям и Раул няма да посмеят да го последват, когато затвори зад себе си вратата на ковачницата. Когато кралят влезе, седналият на каменната пейка до огъня лорд Чатъм само вдигна лениво глава. Нямаше да падне на колене за трети път. Днес беше оказал достатъчно почести на краля си. Вместо това се ухили и подаде на Негово величество наточената кама.

— Надявам се, че е достатъчно остра, сър.

— Остра като езика ви. — Чарлз взе оръжието и плъзна пръст по наточената страна. — Бързо, разкажете ми какво става тук.

— Нищо! — въздъхна отчаяно Уоруик. — Ондин откри доказателство, но когато реших да го открадна, то беше изчезнало. За съжаление намеренията й са неосъществими и тя трябва най-после да го разбере. Любовта към загиналия баща я прави сляпа за опасностите, а е и твърде горда, за да отстъпи. Дори да намери фалшифицираните документи, те няма да й бъдат от полза. С тях не може да докаже невинността на баща си. Дадох й три дни и срокът изтича тази нощ. Утре ще я отведа далеч оттук. Не мога да я оставя по-дълго в ръцете не онези двама негодници. Достатъчно изстрада. Нима си въобразява, че още веднъж ще се изтръгне от лапите на смъртта?

— Точно затова дойдох в Довьо Плейс, Уоруик. Сметнах, че ако посетя лично бащата и сина и поздравя Ондин със завръщането и при семейството, те няма да посмеят да й сторят зло. — Чарлз се поколеба и продължи: — Въпреки това съм съгласен с вас. Трябва да вземете Ондин и да избягате колкото се може по-скоро. По-добре да изгуби земите си, отколкото да се прости с живота си.

Той се обърна да си върви, но Уоруик го повика тихо:

— Чарлз! — Кралят се обърна любопитно и смаяно видя как верният му приятел се отпуска на колене пред него — за трети път този ден. — Благодаря ви, Ваше величество. За вярата ви в Ондин, за интереса и помощта ви.

— Вие сте ми спасявали живота неведнъж, Уоруик. А семейство Чатъм остана вярно на баща ми до горчивия край. — Чарлз се усмихна меланхолично. — Разбирам твърде добре чувствата на Ондин. Баща ми също загина поради предателство, макар и при други обстоятелства. Станете, моля ви! Не сте човек, който коленичи толкова често.

Уоруик се надигна и кралят го прегърна сърдечно, после бързо излезе от ковачницата. Обясни весело на двамата Довьо, които чакаха в двора, че е много доволен от наточената кама.

Уоруик застана до отворената врата и проследи как кралят се сбогува с домакините и се качи в каретата. Войниците възседнаха конете си. Уилям и Раул не се върнаха в къщата. Вместо това обиколиха няколко пъти двора, задълбочени в оживен разговор.