Хедър Греъм - Ондин

— Казах й, че са ни откраднали най-добрия ездитен кон — намеси се бързо Клинтън. — Мъжът, който избяга, беше обещал да ни насочи към крадеца, но вие го прогонихте, милейди.

Джъстин въздъхна и вдигна рамене.

— Значи знаете всичко, лейди Ан. Кажете ми обаче какво правите вие в тази долнопробна кръчма.

Жената се усмихна прелъстително и отметна назад гъстата си черна коса.

— Кралският двор е доста еднообразен, не ви ли се струва, драги мои? Затова си създавам разнообразие, като се смесвам с простия народ. Забавлявам се чудесно, както, надявам се, и вие. — Тя помълча и прибави провлечено: — Откъде се взе ти тук, Сара?

— Лейди Сара не е сама. Братовчед ми й прави компания.

— Аха, смелият незаконен син! — промърмори подигравателно лейди Ан. — Не е много подходяща партия за вас, Сара, но все пак е внушителен мъж и вероятно ви доставя истинско удоволствие в леглото. Познавам уменията на това семейство и ви уверявам, че сте си намерила прекрасен любовник.

Джъстин стисна ръце в юмруци. Много му се искаше да я сграбчи за гърлото. Преди двамата братовчеди да успеят да протестират, Сара взе думата:

— Имате право, Ан! Аз наистина съм изключително доволна от новия си любовник. Тъй като съм лишена от възможността да сключа подходящ брак, трябва да търся удоволствие другаде, нали?

— Браво! — Ан запляска с ръце, после се обърна отново към Джъстин: — А къде е брат ви, великият граф на Норт Ламбрия? И вълшебно красивата му жена?

Джъстин отпи глътка ейл и се ухили заговорнически.

— Би трябвало да се сетите, Ан. Двамата са млади и страстни и се обичат до полуда. Преди известно време се оттеглиха в едно спокойно, уединено местенце, за да се порадват на щастието си. За съжаление никой не знае къде е то…

Ан направи безуспешен опит да се усмихне и процеди през здраво стиснати зъби:

— Колко романтично! Мога да си представя как си прекарват времето. Тази жена е най-обикновена крадла. Сигурно са се скрили някъде в дълбоката провинция и се обличат като прости селяни.

— Истинската любов няма нужда от разкош — възрази с усмивка Клинтън.

Ан скочи като ужилена.

— Време е да си вървя. Впрочем, чух, че давате великолепни вечери. Ще поканите ли и мен някой път?

— С най-голямо удоволствие, Ан. — Клинтън сложи ръка на рамото на Сара. — Искам да кажа — ако понасяте присъствието на един незаконен син…

— Не ставайте глупав, Клинтън! Незаконните синове са също толкова забавни, колкото и… простаците в тази кръчма!

Тя вдигна високо глава и си проправи път навън. Клинтън избухна в смях.

— Защо една толкова красива жена е злобна като змия?

— О, мили, тя не е злобна — отговори Сара и помилва бузата му. — Ако не получи онова, което иска, тя се опитва да го постигне с всички средства и й е все едно дали ще засегне някого. Най-голямото й желание — да има Уоруик Чатъм — остана неосъществено. Може би го обича истински.

— Тази жена няма представа какво означава думата „любов“ — отвърна нетърпеливо Джъстин. — Във всеки случай днес ни причини голямо зло.

Сара сложи ръка на рамото му в опит да го успокои.

— Ще намеря отново Джон Робинс, не се безпокой.

— Времето обаче не чака — въздъхна Джъстин. Ролята, която брат му беше принуден да играе в Довьо Плейс, не му се нравеше. Много го беше страх, че Уоруик няма да обуздае огнения си темперамент и ще изложи и Ондин, и себе си на смъртна опасност. — Трябва да намерим Робинс колкото се може по-бързо и да го отведем при краля. След това ще заминем веднага за Довьо Плейс, преди…

— Преди какво? — попита тихо Сара.

— Преди онзи негодник Раул да се доближи твърде много до снаха ми и Уоруик да загуби самообладание.

— Защо му позволихте да се промъкне там? — попита укорително Сара.

— Уоруик не позволява никой да му казва какво да прави — отговори Джъстин и скочи от мястото си. — Да се махаме от тази жалка дупка!

Лейди Ан не беше напуснала таверната. Тя се скри в една задна стая, където алкохолът се лееше още по-обилно и се уговаряха съмнителни сделки. Тук седеше Хардгрейв, вече доста пиян, и играеше на зарове с кръчмаря. Две съвсем млади момичета се притискаха в него. Очевидно виконтът имаше намерение да прекара нощта с тях, но тъй като беше още рано, бе решил да опита късмета си в играта.

Ан не прояви разбиране към положението му. Тя отиде при него и го дръпна нетърпеливо за ръкава.

— Трябва да вървим!

— Да вървим ли? — учуди се Хардгрейв. — Та аз едва започнах…