Хедър Греъм - Ондин

Уоруик не можеше да проумее чутото.

— Момичето край потока… — припомни си внезапно той.

— За какво говорите?

— Аз я видях! След турнира отидох в гората, за да си почина. Лежах край един поток и изведнъж се събудих от яростна кавга. Една млада жена изскочи от храстите на отсрещния бряг и изчезна във водата. Потърсих я, но напразно, а после реших, че съм сънувал. Още тогава си казах, че прилича на русалка — най-прекрасната, която съм срещал някога…

Не издържайки на напрежението, Уоруик скочи на крака.

— От кого е бягала?

— Вероятно от чичо си, Уилям Довьо, или от братовчед си Раул. Слуховете твърдяха, че Ондин трябвало да се омъжи за братовчеда си, но баща й отричаше. Когато по-късно се появи с вас в двора, тя ми разказа, че опитът за убийство е инсцениран от Уилям и сина му, за да отстранят стария дук от пътя си и да наследят титлата и земите му.

— Но щом знаете истината…

— Не съм сигурен в нищо, Уоруик. Мога да разчитам само на опита си, на познанията си за човешката природа. Вярвам на младата дама. Тогава обаче Раул и баща му също бяха убедителни в твърденията си, че Рочестър е искал да ме убие, и освен мен никой не се усъмни в искреността им. Ако дъщеря му не беше избягала, щеше да се наложи да я затворя в Тауър — не на последно място и защото алчните й роднини притежават документи, които доказват вината й.

— И вие позволихте на жена ми да се върне при онези двамата? — процеди през зъби Уоруик.

— Тя е длъжна да открие какво замислят чичо й и синът му.

— Не можете ли да я помилвате, сър?

— Това не е достатъчно. Ондин иска непременно да възстанови доброто име на баща си.

Уоруик удари с юмрук по масата.

— Значи аз трябва да стоя и да чакам, докато жена ми е в ръцете на двама убийци? Имам пълното право да отида в замъка на дука и да я извлека оттам за косите.

— Разбира се, че имате това право, но тя няма да ви благодари, докато нещата не се изяснят докрай. Освен това не съм сигурен дали наистина е отишла в Довьо Плейс. Само предполагам, че е така, защото лично аз я посъветвах да се върне в земите си и да поиска наследството си.

— Какво сте я посъветвали?

— Може би ще си припомните, че вие се оженихте за нея, за да заловите убиеца…

Уоруик простена и притисна с ръце пулсиращите си слепоочия.

— Ами ако е вече мъртва…

— Съмнявам се. Уилям има голямото желание да я ожени за Раул, за да си осигури дукската титла. Ако е умна и действа предпазливо, което може да се очаква от нея, тя ще се справи с всички опасности и ще победи враговете си.

— Ваше величество, след като научих всичко, не мога да се държа настрана!

— Това ми е ясно — засмя се кралят. — Най-добре е да сте близо до Ондин, за да й помогнете в случай на нужда. Много ви моля обаче да се държите кротко и да не прибързвате! Ако я обичате истински, ще намерите правилните начини и средства да докажете невинността й. Умолявам ви, Уоруик, обуздавайте темперамента си!

— Ще направя всичко, което зависи от мен — обеща тържествено графът, но кралят не изглеждаше много убеден.

— От това зависи животът на Ондин — произнесе предупредително Чарлз. — И вашият собствен.

Уоруик въздъхна тежко.

— Къде са земите на Рочестър?

— Довьо Плейс се намира югозападно от Лондон, само на два часа път на кон. Красив замък, удобен за живеене — много по-луксозен от варварския ви дом на север.

Графът хвърли унищожителен поглед към краля, при което Чарлз избухна в смях въпреки сериозността на ситуацията.

— Може би ще посетя лично владенията на дука след две или три седмици, за да проверя как вървят нещата. Дали ще се срещнем случайно из околностите?

Уоруик посегна към чашата с ейл и я изпразни на един дъх.

— Разбира се, Ваше величество — отговори твърдо той и се изправи.

За разлика от стремителното си влизане, на сбогуване той се поклони със съвършена учтивост.

Ондин изтича бързо по красивата дъбова стълба, влезе в старата си стая, затвори вратата и спусна резето. Облегна се изтощено на стената и пое дълбоко дъх. Успя! Първият сблъсък беше зад гърба й.

Когато се почука, тя се поколеба, после попита:

— Кой е?

— Джем.

Ондин се усмихна облекчено и отвори вратата на стария слуга. Две момчета го следваха със сандъците, пълни със скъпоценните й нови дрехи.

— Отнесете ги в спалнята — заповяда тя и момчетата се подчиниха с готовност.

Лицата им бяха непознати за Ондин и тя почувства известна неловкост. Вероятно чичо й беше сменил голяма чест от прислугата. Толкова по-учудващо беше, че старият Джем продължаваше да работи в къщата.