Хедър Греъм - Ондин

Когато пристигнаха в Лондон, двамата братя узнаха, че кралят е заминал на север, и решиха да го почакат в двореца Сейнт Джеймс. Най-после Чарлз се върна и Уоруик се яви при него в частните му покои, без да се съобразява с етикета.

— Трябва да говоря веднага с вас, сър! — извика той, докато смаяните пазачи му препречваха пътя с мечовете си.

Чарлз вдигна вежди.

— Виждам — отбеляза кратко той и освободи телохранителите си. — Лорд Чатъм е забравил добрите си маниери, но съм сигурен, че няма да ми стори нищо лошо.

— Къде е тя? — попита направо Уоруик, след като остана сам с краля.

— За кого говорите, драги ми Чатъм?

— За жена ми. Сигурен съм, че знаете къде се е скрила.

— Никога не съм отвличал жените на приятелите си! — отговори развеселено кралят.

— Не ви обвинявам в нищо, Ваше величество.

— Аха! Най-после си спомнихте, че ми дължите почитание.

— Тя изчезна, господарю! Нима ще твърдите, че не знаете нищо за нея? Когато за първи път я доведох в двора, Ондин направи няколко опита да избяга от мен и трепереше като лист. Но след като поговори с вас насаме, страхът й сякаш се изпари. Тъй като бях зает със собствените си проблеми, не направих опит да проникна в тайната й, но сега…

— Доколкото чух, проблемът ви е разрешен.

— Така е. Женевиев е станала жертва на една бедна луда — леля ми Матилда. Тя се самоуби и се опита да вземе Ондин със себе си в отвъдното, но аз успях да я спася в последния момент.

— Наистина съжалявам за случилото се… Въпреки това изпитвам огромно облекчение, че призраците на миналото са престанали да ви преследват.

Макар да беше благодарен на краля за съчувствието, Уоруик не можа да сдържи нетърпението си.

— Все още очаквам отговора ви, сър. Къде е Ондин?

— Говорите за дамата, с която възнамерявахте да се разведете, нали?

— По дяволите, взех това решение само защото се боях да не я убият заради мен! Сега вече тази опасност е отстранена.

— Аха, значи я обичате!

— Тя е моя жена.

— Не питам за това. Интересуват ме чувствата ви.

— Да, по дяволите, обичам Ондин, обичам я повече от всичко на света! Сир, откакто се качихте на трона, ви служа вярно и честно. А сега ви умолявам — не, изисквам от вас да ми помогнете!

Чарлз смръщи неодобрително чело. Като истински представител на династията на Стюартите, той беше убеден в божествените си права.

— Вие изисквате помощта ми?

Уоруик стисна ръце в юмруци и ги скри зад гърба си.

— За Бога, вие сте невъзможен, Чатъм! Но тъй като ми напомнихте за вярната си служба, която ценя твърде високо, ще ви простя дързостта. Въпреки това се колебая дали да отговоря на въпроса ви, след като така убедително ми демонстрирахте горещия си темперамент.

Кралят пристъпи замислено към камината и си наля чаша ейл.

— Това е дълга история. Налейте си ейл и седнете, Уоруик. Значи, преди известно време в двора ми имаше един дук, много честен мъж, който обаче неколкократно беше заставал срещу баща ми, защото смяташе, че кралят не дава достатъчно възможности на парламента да се включва в държавните дела. Знам, че баща ми не беше добър крал, макар да не заслужаваше такава жестока участ. Та този дук, който в никакъв случай не беше приятел на Кромуел, след смъртта на лорд-протектора се застъпи за връщането ми в Англия. — Чарлз спря пред Уоруик и го погледна право в очите. — Помните ли онзи турнир? Помните ли дуела с Хардгрейв?

— Как бих могъл да го забравя?

— Да, разбира се, простете. — Чарлз се покашля смутено. — Онази нощ загина Женевиев… Това беше денят, в който реших, че ще удостоя с милостта си стария дук въпреки различията му с баща ми.

Изведнъж Уоруик спря да диша.

— Покушението върху живота ви…

— Да, малко след турнира. Е, старият дук Рочестър имаше дъщеря…

Ръката на графа затрепери толкова силно, че бирата се разля по килима.

— Ондин?

— Точно така. — Кралят взе чашата от ръцете му и я остави на масата.

— Защо, за Бога, се е озовала в Нюгейт? Защо са я осъдили на смърт?

— Знаете само половината от историята, Чатъм. Имайте малко търпение. Ще продължа само ако се закълнете да се държите прилично. Ондин се намира в много притеснено положение и само тя е в състояние да реши проблема.

— Велики Боже! Чарлз…

— Както знаете, дукът беше убит в момента, когато уж вдигнал меча си срещу мен.

— Защо уж? Нима не бяхте до него?

— Тъкмо бях обърнал гръб на придружителите си. Изведнъж чух крясък и когато се обърнах, дукът лежеше на пода с пронизана гръд. Красивата му дъщеря избяга с писък, а несъщият й чичо и синът му се заклеха, че тя е била съучастница на баща си в опита за убийство. Раул Довьо държеше в ръка окървавен меч. Присъстваха още един слуга и двама войници, които по-късно изчезнаха и това ми се стори много подозрително. С изключение на това обстоятелство обаче всичко доказваше, че старият дук е искал да ме убие.