Хедър Греъм - Ондин

— Нека първо я изслушаме, татко — прекъсна го Раул. — Не забравяй едно: ако се оженя за нея, триумфът ни ще бъде пълен. Тогава никой няма да ни оспорва титлата и земите.

Ондин сведе глава, за да скрие задоволството си. Очевидно двамата все още не се чувстваха сигурни дали титлата и земите нямаше да им бъдат отнети. Само ако тя станеше законна съпруга на братовчед си, убийците щяха да заздравят позицията си.

— Е, дукесо? — поклони се подигравателно Раул. — Какво имаш да ни кажеш?

— Ще се омъжа за теб след един месец. Дотогава не ти позволявам да ме докосваш. Ще живея тук като законна наследница и господарка, за да имам време да свикна с онова, което ме очаква.

— И защо искаш толкова много време? — попита недоверчиво Уилям.

— В противен случай ще разтръбя пред целия свят какво зло извършихте вие двамата. Слугите в тази къща обичаха баща ми и няма да ми е трудно да ги убедя в извършеното от вас злодеяние. Ако ми дадете времето, което искам, ще мълча. И може би… — Тя се усмихна на Раул с моминска плахост. — Може би ще те даря с благосклонност още преди сватбата.

Братовчед й се улови веднага на въдицата. Като видя блесналата в очите му надежда, Ондин изпита нещо като съчувствие.

— Е, добре, давам ти един месец — съгласи се той и се наведе към нея, но баща му го отблъсна.

— Не бързай толкова, момче! Първо трябва да узнаем къде се е крила Ондин.

Тя въздъхна уморено.

— Казах ти вече, чичо — на много места. Първоначално бях при крадците в гората, после си намерих място в едно имение далече на север…

— С честен труд ли си заслужила това елегантно облекло?

— Купих го в Лондон.

— С какви пари?

— О, докато бях на север, събрах известна сума. Заминах за Лондон и заложих всичките си пари на зарове. Щастието беше на моя страна. Тогава вече бях разбрала, че ако стана жена на Раул, няма да има нужда да работя за няколко гроша. Обичам лукса и искам да му се наслаждавам до края на дните си. — Тя сведе отново глава, за да прикрие лъжата в очите си. — Необходимо ми е известно време, за да го опозная по-добре.

— Ще го имаш! — Раул коленичи пред нея и улови ръцете й. Ондин се взря отвратено в тънките му пръсти, по които нямаше и най-малки следи от физически труд, и си спомни ръцете на съпруга си — корави, мазолести, загорели от слънцето… .

— Още нищо не е решено! — Уилям седна отново зад писалището си. Подозренията му не бяха изчезнали. — Така например искам да узная дали нашата дукеса не е проституирала по улиците на някой северен град.

— Татко! — провикна се възмутено Раул.

Без да обръща внимание на протестите му, Уилям продължи:

— Това ще се установи много лесно. Лекарят ще провери девствена ли е или не. Нищо чудно да е заченала от друг мъж и да иска да направи детето си наш наследник. Няма да оставя всичко, което постигнах с толкова труд, на копелето на някаква си уличница!

Ондин усети как кръвта се отдръпна от бузите й. Как да избегне този проклет лекарски преглед? Раул й се притече на помощи

— Няма нужда от лекар. Не бива да унижаваш Ондин. Мисля, че всичко е уредено. Аз ще отида при епископа да поръчам разгласяването на годежа. За да възнаградя мълчанието на Ондин, ще й дам месеца, който поиска. Щом стана неин законен съпруг, вече никой няма да ми оспори титлата. Ти ще управляваш земите, татко, цялото богатство. Мечтите ни ще станат действителност.

Уилям не откъсваше очи от племенницата си.

— Не й вярвам.

— Защо не? — учуди се Раул. — Когато стане моя жена, тя ще бъде длъжна да ми се подчинява. Няма от какво да се боим.

— Е, добре, сключихме сделката. — Уилям стана и заобиколи писалището. Спря пред Ондин и я погледна право в очите. — Слугите ще отнесат багажа ти в старата ти стая, скъпа дукесо. Но знай едно — аз ще те държа под око. Не съм заслепен от красотата ти като глупавия си син. След месец двамата ще застанете пред олтара. И не се опитвай да подкопаваш позицията ми в тази къща, защото ще съжаляваш горчиво! — Той се ухили и направи ироничен поклон. — Ако обещаваш да се придържаш към правилата на играта, бъди добре дошла в дома ми, дукесо.

Гневният вик на Уоруик огласи Чатъм Менър. Ондин беше изчезнала! Търсейки помощ, графът се обърна към Клинтън и Джъстин. След трагедията с нещастната луда икономка той се чувстваше много по-близък с двамата. Затова им разказа цялата истина, от началото до края.

После заяви, че кралят сигурно знае нещо. Най-добре било веднага да заминат за Лондон. Джъстин реши да го придружи, Клинтън и Джейк щяха да ги последват след погребението на Матилда.