Хедър Греъм - Ондин

Уилям отвори вратата на работната си стая, която преди това беше неоспоримото царство на баща й. Широкият прозорец гледаше към добре поддържаната градина, останалите стени бяха покрити с етажерки за книги. Томовете бяха предимно на френски, защото чичо й смяташе, че френската култура ще му придаде известен шик.

Той затвори вратата, докато Ондин пристъпи към прозореца и се загледа в снега, който се стелеше навън.

— Къде беше толкова време, по дяволите? — попита гневно чичото.

Тя свали бавно кожата от раменете си и я остави на пейката под прозореца.

— На много места — например в ада.

Уилям я изгледа недоверчиво, отиде до масичката, на която бяха поставени множество бутилки и гарафи и си наля портвайн. Опразни чашата на един дъх, после седна зад писалището си и й направи знак да заеме място срещу него.

— Не би трябвало да ме гневиш с глупавите си шеги, скъпа племеннице, защото мога просто да щракна с пръсти и ще се озовеш в Тауър. Имам доказателства, че двамата с баща ти сте участвали в заговор срещу краля.

— Защо е тази комедия, чичо? Сега сме сами, няма нужда да се преструваш. И двамата знаем отлично, че съм невинна. Баща ми също не е имал намерение да убие Чарлз. Ти измисли цялата тази интрига, за да завладееш земите и титлата му.

Жестока усмивка заигра по тънките устни.

— Знаеш ли, Ондин, постъпи много лекомислено, като се появи тук. Баща ти загуби живота си, когато се опита да прониже краля. След този акт ние, твоето семейство, изпаднахме в немилост. Чарлз е умен и знае, че притежавам документи, които доказват вината ти, но като добър чичо ги крия и никога не бих ги извадил пред съда. Той не те преследва, защото има слабост към красивите млади жени, дори да са участвали в заговор срещу него заедно със злите си татковци. — Той се изправи, наля си още една чаша портвайн и предложи и на нея. — За съжаление ти се прояви като глупачка и пропиля шанса си. Ако се беше омъжила за Раул, сега щяхме да бъдем щастливо, единно семейство. Но ти го отблъсна и с това подпечата съдбата си. Сигурно разбираш, че не мога да те оставя жива.

Сърцето й биеше лудо, но тя се усмихна, отпи глътка портвайн и заговори спокойно:

— Тук ли ще ме убиеш — в работната си стая? Какво ще кажеш после на слугите? — Помълча малко и прибави подчертано бавно: — Докато не намеря смъртта си, дукеса Рочестър съм аз и никой друг.

— Докато навършиш двадесет и една години, ти си под моя опека. Остават ти цели две години до пълнолетие. Впрочем, аз нямам намерение да те убия със собствените си ръце. Палачът ще ми спести това усилие.

— Не, чичо, аз нямам намерение да умирам. Затова и се върнах.

— Това означава ли, че си готова да станеш жена на Раул?

— Това беше и твоята цел, нали? Ако застана пред олтара с Раул, така наречените доказателства ще изчезнат ли?

В този момент на вратата се почука и Уилям попита недоволно:

— Кой е?

— Аз съм, Раул.

Уилям скочи, дръпна сина си в стаята и бързо затвори вратата зад гърба му.

Раул застана пред писалището и се вгледа смаяно в Ондин. С тъмната си коса и махагоновокафяви очи той приличаше на баща си. Ако я нямаше жестоката линия около тънките устни, щеше да бъде забележително красив мъж. Очевидно се ползваше с пълни шепи от семейното богатство, защото носеше светлокафяв панталон от скъпа вълна, риза с богата дантелена яка и жакет от фин брокат. За да се убеди, че това наистина е братовчедка му, той докосна медноцветните коси, разпръснати по раменете й.

— Ти се върна — прошепна невярващо той.

— Точно така — потвърди баща му и се обърна към Ондин: — По-красива и елегантна от всякога… — Той сложи пръст под брадичката й и я повдигна. — Повтарям първия си въпрос — къде беше през цялото това време?

— Това няма значение — отговори ледено Ондин и го отблъсна. — Дойдох да преговарям с вас и първото ми изискване е към теб: никога повече не ме докосвай с окървавените си ръце!

Мъжът избухна в подигравателен смях.

— Щом станеш жена на Раул, ще забравиш високомерието си.

— Ако стана негова жена, ще понасям неговите докосвания — не твоите. Засега обаче ще ме оставите на спокойствие — и двамата.

— Ти нямаш право да поставяш изисквания, защото си под моя власт. В тази къща заповядвам само аз.

Ондин се облегна с усмивка назад.

— Тогава хайде да се опитаме да постигнем съгласие.

По бузите на Уилям избиха червени петна.

— Съгласие? Ако искаш да останеш жива, трябва да изпълниш всички мои условия, без да ми поставяш изисквания…