Хедър Греъм - Ондин

Разбира се, той се шегуваше, но Ондин въпреки това усети как съпругът й целият се стегна. Той й подаде ръка, помогна й да стане и хвърли унищожителен поглед към Джъстин.

— Наистина е жалко, че все още нямаш право да се върнеш в двора.

— Прав си — съгласи се през смях младежът. — Бедният аз! Седя тук на пост и молитва и всяка вечер гледам как пламти страстта между двамата влюбени… Само алкохолът ми е утеха.

— Обуздай езика си, братко! След час те очаквам в стаята си. Трябва да поговорим малко за новите строежи.

Джъстин се отпусна примирено в стола си и вдигна чаша.

— Добре, след час.

Щом стигнаха в галерията, Ондин издърпа ръката си и забърза напред с развени поли. Влезе в частния салон и се обърна гневно към съпруга си:

— Защо скрихте от мен семейната си история, лорд Чатъм? А когато другите пожелаха да ме посветят, вие се държахте като легендарния „горски звяр“ и по този начин дадохте нова храна на преданията. Искате да играя ролята на ваша съпруга, след това обаче ми заповядвате да прекарвам нощите си зад зарезена врата, като че съм ваша лична собственост, кон или куче.

Мъжът свали жакета си и го хвърли на столчето пред спинета.

— Аз ви спасих от бесилката, а то е все едно, че съм ви купил. Вие наистина сте моя собственост и аз ще се погрижа да я запазя.

Трепереща от гняв, Ондин опря ръце на хълбоците си.

— Вие изрично подчертахте, че бесилката няма да се споменава никога вече, милорд!

Уоруик приседна на един стол и притисна с ръце слепоочията си.

— Може би ще бъде най-добре да ви върна в Нюгейт, скъпа моя, след като постоянно хапете ръката, която ви храни.

— Няма да ме приемат отново в затвора, защото след като ме спасихте от бесилката, вече не съм осъдена на смърт.

— Тогава бих могъл да ви върна в онова мистериозно минало, което ви е завело под бесилката — при хората, с които се борите в сънищата си.

— Какво?

В гласа на Ондин имаше толкова болка, че Уоруик смръщи чело. Не беше имал намерение да я нарани. Тя обаче стоеше насреща му, бледа като платно. Изведнъж му се стори най-прекрасната жена на света. И толкова крехка — въпреки гордата поза, която беше заела.

— Простете ми, милейди, не исках да засегна тази болезнена тема. Никога не бих ви причинил зло. А що се отнася до семейната ми история — вярно е, баба е паднала по онази стълба и е загинала на място. Вие сте ми втора съпруга, това също е факт. Но не искам да говоря повече за това, защото историите за духове са адски изнервящи.

Думите му я трогнаха. Тя се поддаде на изблика на чувства, изтича при него, коленичи и сложи ръка на бедрото му.

— О, милорд, разбирам колко много сте обичали първата си съпруга и много съжалявам, че ви напомних за тази болезнена загуба. Но ако лейди Женевиев наистина е била луда…

— Луда! — Уоруик скочи толкова внезапно, че Ондин едва успя да запази равновесие. — О, не, Женевиев не беше луда, в никакъв случай.

Тя се изправи с подчертано достойнство и го изгледа презрително, за да го накара да осъзнае грубостта си. Той протегна ръка към нея, за да сключат примирие, но тя се отдръпна назад, сякаш имаше насреща си дракон или вълк. Уоруик изруга полугласно и се обърна към прозореца.

— Ондин… — В гласа му имаше нетърпение, но и някаква странна безпомощност. — Време е да си лягате. Извинявам се още веднъж.

Мина известно време, преди да чуе шумоленето на полите й и тихото затваряне на вратата.

Ондин седна на леглото си, разтърсвана от безпомощен гняв. След малко чу тропот на копита и хукна към прозореца. Уоруик беше възседнал едрия боен жребец и препускаше на запад. Дали пак отиваше при любовницата си?

Тя стоя дълго, загледана в мрака, после въздъхна нетърпеливо и свали красивата си рокля. Облече нощницата, приготвена от Лоти. Загаси лампата, зави се до брадичката и затвори очи. Но не можа да заспи. Мислеше за мъжа си, за докосването му, за целувката. Изпитваше мъчителен копнеж за нови нежности.

Глупачка, промърмори сърдито тя. Колко ли жени беше завладял с чара си съпругът й? Не, тя нямаше да стане поредната му жертва. Той не означаваше нищо за нея.

Въпреки това заспа едва когато стъпките на Уоруик се чуха в съседното помещение.

През следващите дни се възцари относително примирие. Сутрин Лоти помагаше на господарката си в обличането, през деня Ондин се разхождаше из Чатъм Менър и се запознаваше с особеностите па къщата. Уоруик очевидно я избягваше.

Един ден Матилда събра всички слуги в голямата зала за да ги представи на новата графиня. Ондин поздрави сърдечно събралите се и тайно си пожела да спечели доверието им.