Хедър Греъм - Ондин

Когато излезе от покоите си в коридора, тя видя Джейк да седи на един стол. Наведен, той остреше грижливо една от камите на господаря си. При появата на Ондин скочи, уж изненадан, и се поклони.

— Добро утро, графиньо.

— Добро утро, Джейк. — Тя намери усмивката му любезна, но и малко странна, и изведнъж разбра, че Уоруик му е заповядал да я охранява. Дребният мъж умееше да остава незабелязан и досега не й беше дошло на ума, че е обект на толкова грижи.

— Добре ли сте, милейди?

— О, да. Тук се чувствам много по-добре, отколкото в гората — или в Тайбърн с въже на шията.

Момъкът бързо сложи пръст на устните си и очите му запламтяха.

— Тихо, милейди! Някои стени имат уши.

Ондин се усмихна спокойно.

— Да не говорите за духовете?

— Духове ли? Не вярвам в тях.

— Аз също, но сега се нуждая от чист въздух. Някъде наблизо ли е лорд Чатъм?

— Не, милейди. Да го потърся ли?

— Не е нужно. — Без да го уведоми какво е намислила, тя забърза към стълбата. Дали щеше да я последва?

Ондин излезе от къщата през западния вход и бавно закрачи към обора по алеята, оградена с розови храсти. Няколко пъти се обърна, но никъде не откри Джейк. Въпреки това усещаше, че е наблюдавана.

В обора срещна Клинтън, който четкаше козината на един красив червенокафяв жребец.

— Добро утро, Клинтън!

Момъкът се поклони с уважение.

— Добро утро, графиньо.

— Какъв красив жребец! — продължи с усмивка Ондин и помилва копринената му грива.

— Да, и е много буен. Дракон е любимец на съпруга ви, милейди, и го е носил на гърба си както на бойното поле, така и на лов или състезание.

— Сигурно е прекрасно да яздиш такъв кон.

— О, да — съгласи се колебливо Клинтън. — Но Дракон се подчинява единствено на Уоруик.

Ондин го погледна крадешком. Дали това беше казано просто за сведение или като предупреждение? Тя беше господарка на къщата и имаше право да издава някои заповеди, но слугите щяха да ги изпълнят само ако не бяха в противоречие с желанията на графа. Не, тя не се сърдеше на Клинтън. Отново я обзе странното, доста обезпокояващо впечатление, че вече го е срещала някъде. Къде беше виждала това остро изсечено лице? Решена да си изясни нещата, тя попита:

— Защо имам чувството, че се познаваме?

— Защото съм наследил очите на майка си — отговори засмяно момъкът.

— Очите на майка ви?

— Да, милейди. Аз съм син на Матлида.

— О… — Ондин въздъхна облекчено, но веднага съжали, защото в очите на Клинтън блесна любопитство. За да заглади неловкото положение, тя продължи да разпитва. — Тогава вероятно сте отраснали в Чатъм Менър.

— Така е, милейди.

— Заедно с графа… Затова сте в толкова добри отношения с него.

— Точно така — засмя се тихо Клинтън.

— Някак си ми напомняте за Уоруик.

След като прокара няколко пъти четката по гърба на жребеца, Клинтън се обърна към събеседницата си със странно изражение на лицето.

— Не е чудно, милейди. Все пак сме братовчеди.

— Братовчеди! — извика смаяно Ондин.

— Учудвам се, че Уоруик не го е споменал. Това не е тайна.

— Но…

— Аз съм незаконен син, макар че не се смятам за такъв. Преди баща ми да изчезне, той се е оженил за мама. Вероятно вече сте чули историята за семейния призрак, милейди?

— Да, отчасти — отговори несигурно Ондин.

— Бабата на лорд Чатъм била блъсната по стълбата от любовницата на мъжа й, която обаче паднала след нея и също се пребила. Тази жена е била моята баба, майката на Матилда. Така че ние всички сме от семейство Чатъм.

— О… — Ондин не знаеше какво да мисли. Значи Матилда беше леля на графа. — Наистина необикновено… Не изпитвате ли гняв? А майка ви?

— Смятате, че трябва да потърся полагащите ми се привилегии, така ли, милейди? Тук имам всичко, от което се нуждая. Баща ми е напуснал мама и нейният полубрат, бащата на съпруга ви, я е приел в дома си. Оттогава Матилда води домакинството на Чатъм Менър. Вуйчо ми беше много добър човек и към нас винаги са се отнасяли почтено. Получих добро образование заедно с братовчедите си и трябва да ви кажа, че обичам много и двамата. Разбира се, бих могъл да потърся щастието си и другаде, но се чувствам твърде свързан с Норт Ламбрия и работя с удоволствие за Уоруик. Отговорих ли на въпроса ви, милейди?

За да скрие смущението си, Ондин поглади нежните ноздри на жребеца.

— О, Клинтън, не съм имала намерение да ви разпитвам. Забелязах, че се обръщате към братовчедите си на малко име. Ще окажете ли тази чест и на мен?