Хедър Греъм - Ондин

— Разбира се… Ондин — отговори с усмивка Клинтън.

— И след като само графът има право да язди този великолепен жребец, ще изберете ли за мен друг кон?

Тази молба, изглежда, не му хареса. Той се наведе да почисти предното копито на Дракон и въпросът му прозвуча неясно:

— Уоруик знае ли, че възнамерявате да излезете на езда?

— Необходимо ли е това? — отзова се остро Ондин.

— Боя се, че да. — Момъкът се изправи и я погледна с неудобство. — Получих нареждане да не ви давам кон за езда. Най-добре е да поговорите с Уоруик. Ако той се съгласи, ще ви оседлая най-добрия кон, с който разполагам — разбира се, с изключение на Дракон.

— Уоруик ви е забранил да ме пускате на езда? — попита невярващо Ондин. — И защо?

— По-добре попитайте него, милейди — отговори Клинтън и погледна над рамото й.

Ондин се обърна бързо. Уоруик стоеше пред отворената порта, облечен в скромен кафяв панталон, широка риза и високи ботуши за езда.

— Добро утро, Ондин, Клинтън.

Братовчед му вдигна ръка към шапката си.

— Добро утро, Уоруик. Извини ме, но мисля, че графинята желае да разговаря с теб на четири очи. — Той мина покрай графа и излезе навън, като си подсвиркваше.

— Милейди? — Уоруик погледна жена си и учтиво сведе глава.

Тя отговори на усмивката му с ледена физиономия.

— Наистина ли ми забранявате да изляза на езда, милорд?

Вместо да отговори, той отиде при Дракон и помилва кадифените му ноздри.

— Уоруик! — Побесняла от гняв, Ондин затропа с крак, без да обръща внимание на предупредителния му поглед. Много важно, че нямаше намерение да търпи поведението й!

— Значи можете да яздите, лейди?

— Като всички крадци на коне.

— Въпреки това няма да ви дам кон.

— И защо не? — изфуча тя.

— Защото не ви позволявам да излизате на езда. Би било твърде опасно.

— Уверявам ви, сър, че уменията ми са достатъчни…

— О, аз съвсем не се съмнявам в ездаческото ви изкуство.

Сълзи запариха в очите й. Защо все не й се удаваше да спори разумно с него?

— Пленница ли съм тук?

— Е, ако сте останали с това впечатление…

— Няма да ви позволя да се отнасяте така с мен! — изсъска тя. — Аз не съм ваша собственост, не съм и някое непослушно дете, което можете да затворите в килера! За в бъдеще ще правя, каквото си искам. Вървете по дяволите, милорд, с вашите уклончиви отговори!

— Овладейте се, милейди… — започна заплашително Уоруик, но тя се хвърли вбесено към него и заблъска с юмруци по гърдите му.

— Тиран! Жалък негодник!

Мъжът стисна до болка китките й и я бутна леко в коленете. Само след миг тя вече лежеше по гръб в сеното и той седеше отгоре й.

— Очевидно историята се повтаря, милейди — пак водим бой в обора. Всъщност, това е съвсем естествено. Къде другаде се мотаят конекрадците?

— Копеле! — изсъска тя и отчаяно се опита да освободи ръцете си, за да издере лицето му. Ала изведнъж се разтрепери като лист. Усети непобедимата сила на Уоруик, както и собствената си слабост и се уплаши, че го е докарала до границата на самоконтрола.

— Много съжалявам, че ви нападнах, милорд…

— О, ни най-малко не съжалявате! — прекъсна я през смях той. — Дори напротив! Страшно ви се иска да грабнете един камшик и да ме нашибате. — Като видя гневните искри в очите й, той продължи предупредително: — Внимавайте, милейди!

— О, толкова е несправедливо! — изплака ядно тя.

— И защо? — отвърна през смях той. — Вие сте жива, а аз имам съпруга, която обеща да ми се подчинява, макар и по принуда. Тази клетва е в сила, милейди. Помнете, че трябва да я спазвате.

— Може би ще свикна по-лесно с новата си роля, ако благоволите да ми разкажете някои неща, вместо да ги узнавам от други хора. Едва днес научих, че Матилда е ваша леля, а Клинтън ви е братовчед.

Уоруик пусна китките и, отдели се от нея и полегна отстрана. Опря се на лакът и я погледна с неразгадаемия си поглед. Дали да не се опита да избяга? Не, беше безсмислено. Той щеше веднага да я настигне. Изражението му беше равнодушно, само очите бяха забулени от лека мъгла.

— Клинтън много прилича на мен и Джъстин. Учудвам се, че някой е трябвало да привлече вниманието ви върху роднинството ни.

— По дяволите, трябваше да ми го кажете вие, Уоруик! — изкрещя ядно тя. — И още много неща!

Побесняла от яд, тя вдигна отново юмрук, но веднага съжали. Мъжът се хвърли отново върху нея, улови ръцете й и я стисна с все сила.

— Нека се изясня веднъж завинаги, милейди — аз не ви държа в плен. Но не ви позволявам да излизате сама на езда, защото не знаете какви опасности ви дебнат навън. В тази гора се срещат диви зверове — мечки, вълци и лорд Хардгрейв, и аз не искам някой от тях да ви се изпречи на пътя. — Той се надигна и приседна на хълбоците и. — Ако пожелаете да излезете на езда някоя сутрин, трябва само да ме уведомите и аз с удоволствие ще ви придружа. А що се отнася до Клинтън и Матилда — не съм премълчал нарочно това роднинство. Просто не се сетих да ви разкажа, защото присъствието на двамата е станало съвсем естествено за мен. Имате ли още някакви оплаквания, мадам?