Хедър Греъм - Ондин

Двамата градинари, старият и младият Тим, се зарадваха, когато младата лейди започна да прекарва много време в градината и да избира цветя за украса на личните си покои, трапезарията и параклиса. С букетите рози пред олтара старият свод вече не изглеждаше толкова мрачен.

Ондин нямаше никакви задължения. Тя прекарваше времето си в четене на книги, свиреше на арфа или спинет. Виждаше съпруга си само на вечеря. Той се отнасяше към нея учтиво, но се държеше на разстояние. Въпреки това Ондин чакаше с нетърпение вечерите, защото Джъстин умееше да я развеселява с шегите си.

Всяка вечер се извършваше един и същи ритуал. Уоруик я придружаваше до вратата на спалнята й и чакаше отвън, докато тя спуснеше резето.

Три пъти през следващите пет нощи Ондин го чу да препуска на запад, а когато оставаше вкъщи, се разхождаше нервно из спалнята си, докато очите й се затвореха от умора.

На петия ден след пристигането си Ондин реши, че е време да обнови стаята си. Слугите се подчиниха на заповедите й, но много скоро се появи Матилда, която буквално теглеше след себе си Уоруик. Възбудена до крайност, икономката заяви, че в спалнята всичко трябва да остане, както си е било.

Ондин се учуди безкрайно, когато графът застана на нейна страна.

— Лейди Ондин е господарка на дома, Матилда, и тя има право да живее в обстановка, която й харесва.

Макар че изпита дълбоко съчувствие към отчаяната икономка, Ондин знаеше, че не може да продължи да живее с вещите на Женевиев. Затова сухо подчерта, че предишната господарка е мъртва и няма да се върне никога.

Матилда избухна в плач и Ондин се опита да я утеши. В края на краищата двете се прегърнаха и сключиха примирие.

Една нощ Ондин се събуди след поредния кошмар. Ужасяващата сцена в коридора на Уестчестър отново беше оживяла в съзнанието й…

Баща й, дукът на Рочестър, беше изпаднал в немилост, защото, макар да бе протестирал срещу обезглавяването на стария крал, приживе осъждаше автократичната му политика. Чарлз II обаче му подаде ръка за помирение и го покани да присъства на турнира.

В онзи злокобен ден регентът разговаряше любезно с Рочестър, с дъщеря му Ондин, несъщия й чичо и сина му Раул. Петимата вървяха бавно по един дълъг коридор. Дори стражите се държаха настрана, за да не пречат на непринудения разговор.

Изведнъж проблесна стоманено острие. Раул се престори, че се бие ожесточено с бандата на Ондин, викайки, че дукът е извадил оръжие да прониже краля. Чичо и се хвърли върху предполагаемия заговорник и хладнокръвно го прониза с камата си.

Кръвта… тя беше навсякъде. Умиращият дук пошепна в ухото на дъщеря си, че твърде късно е осъзнал какво му се готви и че тя трябва да бяга, за да не попадне под властта на чичото-предател.

Стражите се развикаха и хукнаха след нея. Раул настигна Ондин и изсъска в ухото й, че има доказателства за заговор срещу краля, в който участвали и тя, и баща й. Можел да представи писма с нейния и на баща й почерк, но нямало да го направи, ако тя се съгласяла да стане негова жена. Раул, о, Господи…

Шумът от чупещо се дърво се смеси със задавените й стенания. Отчаяна, тя се опита да се изтръгне от мъглата на кошмарния сън.

Блесна светлина, две силни ръце се сключиха около раменете и.

— Ондин, Ондин… — Нежни пръсти се заровиха в косата й и когато отвори очи, Ондин се уплаши още повече. Съпругът й беше в спалнята й и я притискаше до своите силни, голи гърди. — Какво стана? Видяхте ли нещо? Чухте ли някакъв шум?

— Не… — Смутена, тя скри лице в ръцете си. — Много съжалявам, че ви събудих, милорд. — Докато се беше мятала в съня си, тя беше избутала завивката, нощницата й се беше вдигнала до над коленете и тя усещаше почти болезнено топлите бедра на Уоруик, притиснати до нейните. Издърпа надолу нощницата си и плахо проговори: — Нищо ми няма. Само сънувах.

— Пак ли Нюгейт?

— Да. И въжето на палача.

— Скоро тези сънища ще престанат да ви измъчват. Затворете очи, аз ще бдя над съня ви. — Той се изтегна до нея и я притисна по-силно в прегръдката си. Ондин не се помръдна, но как би могла да заспи, когато той милваше главата й и тя усещаше биенето на сърцето му до бузата си? Лека-полека нежната милувка и тихият глас на Уоруик я приспаха и тя повярва, че сънищата са само фантазия.

На сутринта мъжът й беше изчезнал. Докато се къпеше и закусваше, Ондин все повече се ядосваше на слабостта, която бе показала през нощта. За да избяга от страшните сънища и духовете на Чатъм Менър, тя реши да излезе на езда. Със или без позволението на Уоруик.