Хедър Греъм - Ондин

— Да, и графът я обичаше с цялото си сърце. Когато я загуби, тъгата му беше безгранична.

— Разбирам.

— Още повече, че лейди Женевиев чакаше дете…

Ондин започна да разбира по-добре поведението на мъжа си. Смъртта на първата му жена и на нероденото дете го беше засегнала дълбоко. Вероятно кралят беше настоял приятелят му да се ожени отново колкото се може по-скоро. Защо в такъв случай да не си вземе жена от бесилката, която да не ограничава свободата му и едновременно с това да погребе надеждите на всички неомъжени наследници?

— Да продължим, Матилда.

— Разбира се, милейди.

Извита стълба водеше от галерията към втория етаж, където бяха настанени слугите. Матилда обясни кой къде спи, макар да не беше много доволна, че графинята се заинтересува живо от жилищата на слугите.

Както установи Ондин, къщата с двете и крила не беше във формата на буквата U, а четириъгълна. В партера и на втория етаж имаше свързващи врати и коридори между всички помещения, но това не се отнасяше до първия етаж, където живееше семейството.

— От апартамента на Джъстин води коридор към средното крило — обясни Матилда. — Покоите на господаря обаче са напълно отделени. По-рано в къщата е имало твърде много тайни ходници и скрити стълби, но войските на Кромуел са ги открили и разрушили. Защото старият лорд е останал верен на краля до смъртта си. Цяло щастие е, че Чатъм Менър не е бил разрушен до основи. От друга страна обаче, Кромуел се е страхувал от кърваво въстание на север, ако разруши и опожари тази къща. Затова е заповядал да засипят тайните коридори, за да не се крият в тях враговете му. Следващите графове не направили никакви промени, защото ценели високо неприкосновеността на личния си живот.

— Отдавна ли служите на семейство Чатъм? — попита Ондин.

— О, да, тук съм родена. — Матилда поведе новата си господарка към първия етаж, показа й апартамента на Джъстин, след това двете слязоха в задното крило, където се намираха стаите за гости. Тук Ондин разгледа огромната оръжейна, в която бяха събрани исторически мечове, копия, щитове и други подобни, принадлежали на различни поколения.

В източното крило беше пералнята, както и кухненските помещения. През кухнята излязоха в огромната приемна, Настланият с плочки под беше покрит със скъпоценни килими, по боядисаните в бяло стени висяха гоблени. Матилда описа възторжено баловете с маски, които старият лорд обичал да организира тук.

До залата беше работната стая на Уоруик, пълна с книги. Томовете на Шекспир, френски и италиански поети, Кристофър Рен и Томас Мор, учебници по архитектура, селско стопанство, отглеждане на коне и военно изкуство. Дъбовото писалище беше до прозореца, обляно от слънчева светлина. В отсрещния ъгъл имаше удобен диван. Ондин си представи живо как първата графиня е правила компания на съпруга си и е седяла на дивана с книга в ръка.

След като прекосиха голямата зала, двете жени влязоха в параклиса. Ондин се възхити от масивната нормандска арка. Дълъг червен килим водеше към олтара. В страничните ниши стояха красиви скулптури.

— Статуите са на предците на графа — обясни Матилда. — Всички почиват в подземната гробница.

Ондин спря пред главния олтар и се прекръсти. От свода висеше красив позлатен кръст. След като прочете кратка молитва, тя последва икономката към преддверието с две врати. През дясната се излизаше на двора, през лявата се влизаше в къщата.

От задната страна имаше дълга дървена стълба, която извеждаше в нищото. Най-горното стъпало беше зазидано с каменна арка.

— Тук е започнала историята с домашния призрак — въздъхна Матлида. — Дядото на графа бил убит на бойното поле, недалеч от дома си. Когато чула тъжната вест, съпругата му се хвърлила от тази стълба, за да се съедини с него.

— Значи тези стъпала не водят за никъде?

— Графът е решил да ги разруши. По-рано там горе имало тайник за Чатъмови, които се криели от войските на Кромуел, както и за избягалите свещеници. Когато старият крал Чарлз избягал, бил подкрепен от много католици, които платили висока цена за верността си. — В гласа на икономката звучеше нетърпение. Очевидно й беше неприятно да остава по-дълго в това помещение, затова много скоро изведе господарката си в двора, където Уоруик беше преминал с коня си през нощта.

— Забравих да попитам искате ли да видите и криптата, милейди! — сепна се Матилда.

— По-добре не.

— Мога ли да ви услужа с още нещо?

— Не, Матилда, благодаря ви. Утре ще променя мебелите в стаята си.