Хедър Греъм - Ондин

— Вашите покои, мадам. Тук никой няма да ви смущава.

Ондин разгледа с възхищение елегантните мебели, избрани с много вкус от някоя жена. Балдахинът над леглото беше от най-фин воал, завивките и завесите на прозорците блестяха в сребърносиньо. Гардеробът беше от полирано черешово дърво, легенът за миене и каната бяха украсени със сини цветенца. Пред тоалетната масичка беше поставен крехък, красиво резбован стол. Рамката на огледалото беше разкошна.

— Бельото е в раклата — обясни Уоруик. — Вероятно роклите вече са наредени в стаичката за преобличане. Каната е пълна с вода. Имате ли други желания, милейди?

— Не — отговори тихо Ондин.

— В момента нямаме камериерка, но Лоти би могла да се заеме със задълженията й.

— Съгласна съм.

— Е, добре, щом нямате нужда от нищо…

— Напротив! — прекъсна го твърдо тя.

— Какво желаете?

— Обяснение.

— Какво обяснение? — Мъжът я погледна изненадано и скръсти ръце пред гърдите си.

— За целия този фарс.

— Може би бихте предпочели да ви върна в Тайбърн, милейди? — Ондин сведе глава и Уоруик продължи нетърпеливо: — Какво не ви харесва? Хранят ви, обличат ви, заобиколена сте с целия възможен лукс. Срещу това от вас се изисква само да се държите както подобава на новото ви положение. Вече установих, че не срещате особени трудности. — Той отиде при нея и обхвана тесните й рамене. — Какво ви липсва?

Устата му беше съвсем близо до нейната и тя усети топлия му дъх като милувка. Странна горещина се разля по вените й и желанието да избяга от близостта на този опасен мъж стана нетърпимо.

— Нищо! — изсъска тя и се отдръпна. Уоруик се обърна и закрачи към вратата.

— Само още едно, графиньо. Не забравяйте да спуснете резето, след като изляза. Ще отваряте тази врата само когато аз ви заповядам. Разбрахте ли?

— Да.

Преди да излезе, той се обърна още веднъж.

— Поведението ви тази вечер беше наистина безупречно. Моля ви само да не флиртувате с брат ми. Вие сте моя жена, не негова и той не бива да го забравя никога.

Вратата се затвори. Ондин не беше в състояние да се помръдне от мястото си, замаяна от бушуващите в сърцето й чувства.

— Резето! — долетя рязка заповед от съседната стая и от гърлото й се изтръгна ядно проклятие. Тя се втурна към вратата и спусна резето. Щом чу отдалечаващите се стъпки, развърза с треперещи пръсти корсажа си, съблече се и се пъхна в една от красивите нови нощници. Настани се в удобното легло и затвори очи.

Мислите не й даваха спокойствие. Не знаеше колко време е лежала будна, когато чу конски тропот точно под прозореца си и любопитството й се събуди. Скочи от леглото, дръпна завесите и се наведе към двора.

Съпругът й водеше към портата едър червенокафяв жребец с блестяща дълга грива. Облечен в развяваща се черна наметка с извезан на гърба дракон, с високи ботуши за езда и голяма шапка с едно единствено червено перо, той се смееше весело и разговаряше с благородното животно, което потрепваше нетърпеливо с копита. Очевидно в него се беше натрупала твърде много неизразходвана енергия. Господарят му се метна на седлото, препусна на запад и се стопи в нощта.

Ондин затропа вбесено с краче. Дали Уоруик отиваше при любовницата си? Без съмнение. Всъщност, какво я беше грижа? Важното беше да я остави на спокойствие.

Когато отново се пъхна в леглото, тя беше готова да признае, че поведението на съпруга й я тревожи много повече, отколкото й се искаше. Обърна се по корем и заби юмрук във възглавницата.

— Върви по дяволите, лорд Уоруик Чатъм! — пошепна задавено тя, удържайки с мъка сълзите си.

По някое време на вратата се почука и гласът на мъжа й попита делово:

— Всичко наред ли е, мадам?

Той се беше върнал!

— Да, да… — заекна тя. — Добре съм.

Без да каже нищо повече, Уоруик се отдалечи и Ондин усети, че цялата трепери от облекчение. Тя въздъхна дълбоко и не след дълго потъна в дълбок сън.

Ондин се събуди, когато Лоти почука на вратата, за да й предложи ухаеща утринна баня и да обясни, че ако милейди желае, може да закуси в салона. Ондин се усмихна любезно на момичето, отиде в стаичката за преобличане и свали нощницата си. Седна в топлата вода и завърза косата си на тила. После въздъхна доволно и се отпусна във ваната. Лоти влезе след нея, понесла затоплената хавлия.

— Какво правиш тук, Лоти? — попита след малко Ондин, която беше затворила очи.

— Чакам заповедите ви, милейди — отговори объркано момичето и сведе глава. — Тъй като никога не съм била камериерка, не знам точно какво трябва да правя.