Хедър Греъм - Ондин

Ондин неволно се засмя, но бързо стана отново сериозна, защото не искаше да нарани чувствата на красивото, мило момиче с алени бузи и сърдечни очи.

— Сега ще ти издам една тайна, Лоти. Аз също съм малко нервна, така че ще бъде добре, ако се справим заедно с трудностите. Докато седя във ваната, бих искала да изпия чаша чай. А после би могла да ми избереш рокля.

Лоти кимна усърдно, изскочи от стаята и скоро се върна.

— Ето ви чая, милейди.

— Благодаря. Премести това столче, за да мога да оставя чашата. — Лоти се подчини и Ондин забеляза, че момичето цялото трепери. — Какво има? Да не би да те е страх от мен?

— О, не, вие сте толкова любезна. Само че… — Лоти погледна страхливо към вратата, която водеше в спалнята на графа.

— Какво има?

— Боя се за вас.

— За мен? — попита смаяно Ондин. — Защо, за Бога? — Може би властният, тираничен лорд, за когото се бе омъжила, криеше някаква загадка…

— Не чухте ли вълците? Цяла нощ виха съвсем наблизо.

— Вълците винаги вият, когато има луна.

— О, милейди, страхувам се за живота ви. Първата графиня умираше от страх, бедничката, и накрая наистина си отиде.

— Лоти! Сигурно се е страхувала от мъжа си?

— Не, милейди, макар че някои хора също мислеха така. Лейди Женевиев имаше собствена камериерка, една млада жена от Йорк, която от време на време слизаше в кухнята да си поговорим. Тя ми призна, че духовете й внушавали леден страх.

Ондин въздъхна облекчено.

— Няма нужда да се страхуваш за мен, Лоти. Аз не вярвам в духове и призраци. Доколкото знам, всички по-големи замъци и аристократични домове имат своите призраци. Но баща ми, който беше умен и много начетен мъж, ми е внушил, че мъртвите не могат да ми сторят нищо. Само живите са истински опасни.

Лоти обаче не се успокои и Ондин продължила задава въпроси.

— Как умря графинята? При раждане ли?

— Не. Някои твърдят, че е била луда. Но това не е вярно, беше само слаба и страхлива. Всъщност е трябвало да отиде в манастир, но на смъртното си легло баща й помолил графа да я направи своя жена.

— И как умря?

— Ами, чула гласовете на духовете, по-точно бабата на лорд Чатъм. Старата дама паднала по една вехта, изгнила стълба в домашния параклис и починала на място. А бедната лейди Женевиев умря по подобен начин. Чула гласа на бабата, излязла на балкона в палата на Уестчестър и се хвърлила долу.

— Лоти! — Двете жени погледнаха стреснато към Матилда, която стоеше на прага с побеляло лице и притискаше с ръка сърцето си. — Как смееш да занимаваш графинята с тези ужасни клюки?

Момичето сведе смутено глава и Ондин побърза да го защити.

— Историята не ме развълнува ни най-малко. Само зададох няколко въпроса на новата си камериерка.

Икономката пристъпи към Лоти и стисна до болка ръката й.

— По-добре да си беше останала в кухнята!

— Не! — Твърдо решена да покаже на Матилда коя е господарката тук, Ондин се изправи във ваната. — Аз не желая…

— Какво става тук, за Бога? — Облечен в елегантен костюм за езда, Уоруик влезе в стаята и изгледа обвинително жена си. Очевидно беше убеден, че именно тя е предизвикала разправията.

Ондин отговори с достойнство на гневния му поглед и се потопи отново във водата, за да скрие голотата си.

— Нищо не се е случило, Уоруик. Матилда дойде да се осведоми дали съм доволна от новата си камериерка и аз я уверих, че Лоти се справя много добре. А сега ни остави сами, ако обичаш.

Графът я погледна хладно и се обърна към старата икономка:

— Имате ли да се оплачете от нещо?

— О, да, разтревожих се, защото момичето разправяше на графинята онази ужасна история…

Отчаяна, Лоти падна на колене.

— Не исках да сторя нищо лошо! — захълца тя.

— Момичето не е виновно в нищо! — изсъска вбесено Ондин, която искаше най-после да излезе от ваната. — Ако сега ми позволите да остана сама с камериерката си…

Без да й обръща внимание, Уоруик изправи на крака плачещото момиче.

— Няма нищо, не плачи!

— Би трябвало да я накажете — възрази Матилда.

— Няма да позволя! — намеси се енергично Ондин. — Трябва ли да обсъждаме този въпрос, докато се къпя?

— Матилда, Лоти, можете да си вървите — реши графът. — Матилда, вие ще изпълните желанието на жена ми и няма да накажете Лоти.

Без да каже дума, икономката се оттегли, следвана от все още треперещото момиче.

— Остани тук, Лоти! — заповяда Ондин. — Имам нужда от помощта ти.

Младата жена спря колебливо, но краткият жест на графа я накара да хукне към вратата. Ондин научи още един урок. Каквито и заповеди да даваше, прислугата щеше да се подчинява на графа. Той затвори вратата зад прислужницата, после се запъти бавно към ваната, вдигна крака си върху столчето и погледна втренчено съпругата си.