Хедър Греъм - Ондин

— Милорд, ако нямате нищо против…

— Имам. Какво означава всичко това?

Ондин отметна глава назад и неволно разкри гърдите си.

— Какво означава ли? Как да играя ролята си, като не сте ме запознали с текста? Трябваше да ме уведомите за някои неща, милорд. Така например нямах представа, че вече сте бил женен. Камериерката ми твърди, че някакви си духове са причинили смъртта на съпругата ви.

Уоруик й обърна гръб и пристъпи към гардероба. След малко я погледна с обичайния си недостъпен поглед.

— Вие не вярвате в тези неща, нали?

— Не, но щеше да бъде по-добре, ако ме бяхте посветили в тайната, лорд Чатъм.

— Вероятно съм мислил, че ще се уплашите от духовете — или от воя на вълците.

— Животът ми принадлежи на вас, милорд — отговори сухо Ондин. — Затова не се тревожете за чувствата ми.

Тънка усмивка заигра по устните му.

— Лъжете се, графиньо. Чувствата ви ме интересуват твърде много. Ако не се боите от духове, защото тогава треперите като лист?

— Защото ви липсват добри маниери, сър! Наредихте ми да играя ролята на господарка, а сега ме лишавате от камериерка и ми пречите да се окъпя!

— Кой има право да смути банята ви, ако не съпругът ви, милейди?

— Мисля, че е време да изляза от ваната — обяви ледено тя.

Лордът се поклони галантно.

— Никой не ви пречи, графиньо. — Когато тя не се помръдна, той добави провлечено: — Както веднъж намекнахте, вече нищо не е в състояние да ви уплаши — след всичко, което е трябвало да изтърпите.

— Изчезвайте! — изсъска тя.

Вместо да изпълни желанието й, той застана пред ваната.

— Не ме командвайте, милейди! Това е моята стая и аз ще стоя в нея, колкото искам, със или без вашата благословия.

Нахалството му я извади от търпение. Тя изруга и пръсна вода в лицето му. Железните му пръсти се сключиха около китките й, той я издърпа без усилия да стане, прегърна мокрото й тяло и я вдигна от ваната.

После я притисна ухилено до гърдите си, за да се наслади на ужаса в очите й.

— Очевидно трябва по-често да ви напомням колко малко искам от вас, милейди. Защо непрекъснато ме нервирате заради някакви дреболии, след като ви отървах от много по-страшни преживелици?

Изведнъж хватката му се разхлаби. Пръстите му се плъзнаха по влажния й тил и преди Ондин да разбере какво става, гореща целувка запечата устата й. Стресната, тя побърза да извърти глава и Уоруик избухна в тих смях. Без да я пуска от прегръдката си, той й позволи да стъпи на пода.

— Не съм упражнил всичките си права, милейди. Бих могъл за поискам много повече. — Ръцете му се плъзнаха предизвикателно по хълбоците й.

— Вие сте един проклет негодник! — изсъска вбесено Ондин.

— Говориш със съпруга си, мила. — Ръцете му обхванаха внимателно гърдите й.

По вените й пропълзя неканен огън.

— Тиран! Вандал! Звяр!

— Как силно бие сърцето ви, милейди… Страхувате ли се от мен? Това е добре. Трябва овреме да се научите кой е господарят в тази игра.

Той се обърна рязко, посегна към хавлията и я хвърли в ръцете й. Ондин се уви бързо и отговори с леден поглед на поклона му.

— Няма да ви преча повече, мадам.

Уоруик се обърна и с дълги крачки излезе от стаята. Вратата се затвори шумно.

Ондин облече роклята си, прекоси неохотно спалнята на съпруга си и влезе в салона, където чакаше закуската. След като закуси, позвъни и нареди да повикат Матилда.

— Бихте ли ми показали къщата, моля? — попита тя с любезна усмивка. Докато вървяха през коридора, прибави: — Искам да разберете, че говорех сериозно. Лоти не бива да бъде наказана за дребното си провинение тази сутрин.

— Простете ми, милейди — отговори тихо Матилда, която едва сдържаше сълзите си. — Знам колко е трудно да се свикне в нов дом, затова исках да ви спестя тревогите и страха.

— Аз не се боя от духове. И много съжалявам за онова, което се е случило с лейди Женевиев.

Лицето на икономката се разведри.

— Искате ли да я видите?

Ондин спря да диша. Тази жена не беше на себе си!

— Говоря за портрета й в галерията, милейди.

— О! — въздъхна облекчено младата жена. — Да, с удоволствие.

Двете тръгнаха към галерията и Матилда спря пред един портрет, окачен пред входа на западното крило. Ондин разгледа възхитено младата жена, която седеше в червено кадифено кресло с малко кученце в скута. Художникът беше предал отлично блестящата руса коса и небесносините очи. От картината се излъчваше мекота и лека меланхолия.

— Била е много красива…