Хедър Греъм - Ондин

— Да ги промените? — уплаши се икономката. — Леглото на лейди Женевиев… — Тя замлъкна изведнъж и сведе глава.

— Лейди Женевиев е мъртва, Матлида. Разбира се, аз почитам паметта й, но нищо не може да я възкреси.

— Ако позволите, трябва да се върна към задълженията си, графиньо.

— Разбира се, Матилда. Още веднъж много благодаря, че ми помогнахте.

Ондин остана загледана след икономката, която се втурна забързано към кухнята, и чу мърморещия й глас:

— Да смени мебелите? Не, това няма да стане, графът със сигурност няма да се съгласи…

Лъжеш се, Матилда, каза си с усмивка Ондин. Чатъм може би се смята за всевластен господар и отличен играч, но в тази игра участват двама и сега аз съм на ход.

Изведнъж усети, че някой я наблюдава, и вдигна глава. Завесата на един прозорец падна бързо. Спалнята на Уоруик… Защо я следеше?

Вечерята премина учудващо приятно, което обаче не се дължеше на Уоруик, а на веселия му брат. Джъстин разказа живописно за първия норманин, който станал господар на земята им. Той убил саксонския лорд и се оженил за дъщеря му — едно много изгодно от политическа гледна точка начинание. Столетия по-късно Хенри VII последвал примера му, като застанал пред олтара с Елизабет от Йорк, за да сложи край на „Войните на розата“.

— Твърди се, че нашият родоначалник е бил доста див. — Джъстин сложи малко хайвер на филийка хляб. — Червенокос и с гореща кръв. Постоянно носел със себе си бойна брадва, която тежала най-малко тридесет фунта и била наследство от викингските му прадеди. Съвсем естествено е, че сме взели за герб „горския звяр“.

Ондин отпи глътка вино от чашата си, обърна гръб на мълчаливия граф и се усмихна на девера си.

— Семейната ви хроника е наистина интересна. А една от легендите ме очарова особено много. — Виното беше замаяло главата й и тя не се сети, че би могла да разсърди съпруга си със споменаването на тази стара история. — Говоря за баба ти, Джъстин, бедната дама, която се е хвърлила от онази изгнила стълба и оттогава броди като призрак из Чатъм Менър. Разбира се, ако може да се вярва на приказките на слугите.

Без да обръща внимание на предупредителния поглед на графа, Джъстин кимна.

— Трагична история… Аз не помня дядо си и баба си. Всичко това се е случило преди моето раждане. А Уоруик е бил бебе. Станало е в дните преди екзекутирането на стария крал. Част от битката между пуританите и роялистите се е разиграла по нашите земи. По-късно ни разказваха, че дядо и татко били между най-смелите воини. Дядо паднал на бойното поле и когато баба научила лошата вест, не повярвала и се втурнала да го търси. Толкова бързала, че слязла по онази стара стълба и тя се срутила. Носи се слух…

— Непременно ли трябва да разкажеш историята докрай? — намеси се сърдито Уоруик.

Джъстин го погледна невинно.

— Нали тук сме си свои. Смятам, че жена ти трябва да узнае всичко, преди да й го е разказал някой друг.

Уоруик не възрази, стана и отиде до камината. Облегна се и спокойно отпи глътка вино, сякаш семейната история изобщо не го засягаше.

— Говори се, че любовницата на лорда блъснала баба ни по стълбата — продължи Джъстин и Ондин пое уплашено дъх. — Но тя си получила заслуженото наказание, защото също полетяла надолу по стълбата и си строшила врата.

— Ето че вече имаме два призрака — измърмори гневно Уоруик, върна се на масата и остави чашата си. — Ондин…

— Да, брат ми е напълно прав — побърза да я увери Джъстин, защото се страхуваше да не я е изплашил. — Най-добре е да не обръщаш внимание на приказките на прислугата. Нашите родители живяха дълго и щастливо заедно. Починаха от белодробно възпаление само преди няколко години. Не вярвам проклятието на злобните духове да го е причинило.

— Не се тревожи за мен, аз съм просто любопитна — усмихна се Ондин. — Мисля обаче, че беше редно с всичко това да ме запознае съпругът ми, а не скъпият ми девер. Това не е работа на прислужничките. — Враждебният й тон изненада Джъстин. А може би младежът просто беше учуден, че брат му не е разказал на жена си нищо за семейство Чатъм.

— За тази вечер чу достатъчно страшни приказки, Ондин — отбеляза сухо Уоруик. — Пожелай на Джъстин лека нощ, скъпа, Време е да се оттеглим.

— Толкова рано?

— Да — потвърди хладно той.

Джъстин се засмя развеселено.

— О, щастието на младоженците е наистина за завиждане! — провикна се той, скочи на крака и се поклони. — Моля те, скъпа Ондин, имай предвид, че първородните синове изобщо не могат да се мерят с братята си по кавалерство и учтивост. Сигурно ще дойде ден, когато дивашкият темперамент на брат ми ще ти омръзне до смърт, и тогава те моля да се сетиш за мен.