Хедър Греъм - Ондин

— Джъстин! — изфуча Уоруик.

— Напротив, аз си нямам нищичко — отговори с мека усмивка Ондин.

— Значи сте се оженили по любов! — извика ликуващо Джъстин, отвори едно шкафче под прозореца, изведи скъпи кристални чаши и тежка гарафа. — Трябва да го полеем, но не с бира. Това е от лозята на Аквитания и ми се струва най-подходящо за случая. Тежко плодово вино, червено като сладката любовна страст.

— Нима страстта е червена? — попита невинно Ондин, прекалено невинно.

Тя погледна Джъстин и не забеляза как Уоруик пристъпи зад гърба й и обгърна с ръка тънката й талия.

— Страстта е кървавочервена, мила моя — прошепна в ухото й той.

Ондин веднага съжали за кокетството си и разбра, че този път наистина няма да му се изплъзне. Хватката му беше желязна. Джъстин я спаси, като им поднесе две пълни чаши. Колкото и да не му се искаше, Уоруик трябваше да я пусне. Той пое чашите, подаде й едната и я погледна с очи, в които се четеше недвусмислено предупреждение. Тя се опитваше да си играе с него, но той щеше да й отговори със същата монета.

Решена да продължи, Ондин се обърна към девера си.

— А защо ти, един очарователен млад мъж, още не си се пожертвал за някоя богата наследница?

Джъстин се изсмя и отпи от виното си.

— Аз не съм граф, а и жените изглежда предпочитат студенината на Уоруик пред моя горещ чар. Позволи ми да пия за твоето бъдеще, скъпа снахо. Дано бъдеш щастлива с дракона.

— И в твоите вени тече драконова кръв, Джъстин — напомни му Уоруик.

— Надявам се. — Джъстин оглеждаше замислено Ондин. — Смятам обаче, че твоята нова графиня е в състояние да се справи с всички демони и дракони. Тя не се бои от никого и от нищо.

Изведнъж Ондин усети как помещението се изпълва със странно напрежение. Не й убягна, че двамата братя размениха кратък поглед. Онова, което вибрираше между тях, не беше гняв, по-скоро мисъл, която споделяха и която трябваше да скрият от нея.

Но тя нямаше време да се замисли над това, защото някой почука на вратата.

— Влез! — извика Уоруик.

Появи се Матилда, следвана от две домашни прислужнички и един едър слуга, понесли големи табли, от които се носеше сладко ухание.

— Вечерята, милорд — обяви икономката и се обърна към прислужниците, които вече застилаха масата с бяла ленена покривка и нареждаха порцеланови съдове и сребърни прибори.

Уоруик намести стола на Ондин и тя седна. Докато й подаваше таблите с пушена змиорка и чига, с картофи и зеленчуци, той й обясни, че момичетата са дъщери на готвачката и се казват Нан и Лоти. Слугата, който освен това работел и в обора, носел името Джоузеф.

Прислужниците се усмихнаха любезно и това напомни на Ондин, че съпругът й беше наредил да се отнася добре с тях. Въпреки хладината и властното си поведение той изглежда беше справедлив господар, защото всички в къщата му служеха с удоволствие и се отнасяха към него с голяма почтителност.

По време на вечерята Джъстин разказваше какво се е случило в Чатъм Менър и имението по време на отсъствието на Уоруик. После Уоруик трябваше да го осведоми за последните събития в Лондон.

— И как се отнесе Чарлз към новата ти графиня, братко? Доколкото познавам Негово величество, вече съжалява горчиво, че не я е прелъстил пръв.

— Кралят не познава съпругата ми — отговори Уоруик и отпи глътка вино. Погледна Ондин и тя се опита да се усмихне, макар че сърцето й се беше качило в гърлото.

— Ако беше моя жена, и аз щях да я държа далече от краля — отбеляза Джъстин.

Двамата се заеха да обсъждат стопанските проблеми на Норт Ламбрия и Ондин реши, че Уоруик се отнася твърде сурово с по-младия си брат. Джъстин сам й обясни причината по обичайния си остроумен начин.

— Изгониха ме от кралския двор заради един дуел. Брат ми реши, че трябва да избягвам компанията на някои хора, защото упражнявали лошо влияние върху… непостоянния ми характер. И сега трябва да докажа, че все пак в мен е останало нещо достойно.

Принудата, която му бяха наложили, не го засягаше ни най-малко. На негово място Ондин щеше да се опълчи ожесточено срещу Уоруик.

— Не намираш ли, че брат ти е твърде строг с теб? — попита с усмивка тя.

— Може би, но той си е завоювал положението — отговори весело Джъстин. — Бях само на десет години, когато избухна онази нещастна война с холандците. Уоруик беше на петнадесет и тъй като ние Чатъмови достигаме рано обичайния си грамаден ръст, брат ми изглеждаше много по-възрастен. Затова избяга, постъпи във флотата под командата на Йоркския дук и още на шестнадесет години извърши истински геройски дела. Никой не може да излезе насреща му с меч, затова и аз не смея да му се опълча…