Хедър Греъм - Ондин

— Това баща ти ли е, скъпи? Струва ми се, че художникът е Ван Дайк?

— Така е — отговори кратко Уоруик, смаян още повече от познанията й по изкуство. Но лицето му остана безизразно. — Както вече споменах, баща ми остана верен на стария крал до жестокия край. Когато отиде в изгнание, Чарлз 1 поръча това платно.

Ондин разгледа всички портрети, следвана от мъжа си. Лордове и дами от различни столетия я гледаха от строгите рамки, някои по-весело, други меланхолично. В много лица се откриваха златистокафявите очи на Уоруик. Една по-нова картина показваше млад мъж с буйни златисти къдрици, зелени очи и безгрижна усмивка. Тя спря пред нея и Уоруик сложи ръка на рамото й.

— Брат ми Джъстин.

— Така си и помислих. И кога ще се запозная с красивия си девер?

— Вероятно Матилда вече е отишла да го повика. — Той я изгледа подозрително, защото иронията, скрита зад любезното й държание, не можеше да убегне от вниманието му. Матилда се покашля и той се обърна раздразнено. — Джъстин е тук, нали?

— Разбира се, милорд, и по време на отсъствието ви се държа наистина безупречно.

— Съмнявам се. — Уоруик улови ръката на Ондин и я поведе обратно към стълбището. — Ако в салона е запален огън, ще го почакаме там. И кажи на Ирен да приготви по-бързо вечерята.

Той отвори една врата и двамата влязоха в просторен салон. Пред огромната камина бяха поставени кресла и дивани, тапицирани с брокат. Имаше и маса за шест души с блестящо полирана повърхност. Столовете с прави облегалки и крака във форма на лапи бяха богато резбовани. Навсякъде личеше гербът на фамилията. Стените бяха с ламперия от тъмно дърво, между високите прозорци бяха поставени сребърни свещници.

Ондин се огледа изненадано. Не беше очаквала такова богатство. Уоруик затвори вратата и я придружи до огъня.

— Не знаех, че съм се оженил за такава добра артистка — отбеляза небрежно той.

— Както вече казах, обиколила съм много кралски дворове, милорд — отговори тя и се отпусна грациозно в едно брокатено кресло. — Сгреших ли нещо, лорд Чатъм? Смятах, че трябва да се държа любезно… и мило.

— Предупреждавайте ме, когато пак решите да се държите „мило“ — отговори той и се опря на перваза на камината.

От предпазливост Ондин реши да смени темата. Изправи се, отиде до прозореца, който гледаше на запад, и когато Уоруик я последва, го погледна нервно.

— Какво е онова оттатък?

— Там са оборите. Оттатък хълма се намират хижите на арендаторите и селяните. В неделя, след службата в църквата, там има пазар. Параклисът се намира в приземието на източното крило, но днес Чатъмови посещават селската църква. Вярвам, че и там ще играете достойно ролята на графиня.

Когато Ондин понечи да отговори по подходящ начин, вратата се отвори, прозвуча весел смях.

— Оженил си се! Уоруик, ти си един проклет негодник! Защо не ни съобщи за женитбата си, защо ни погоди този номер? И къде е невероятната красавица, която се е вмъкнала така неочаквано в сърцето ти?

Ондин се обърна към младия мъж, когото беше видяла на портрета. Възрастта му се беше много трудно определима, но тя предположи, че е около шест години по-млад от Уоруик. Влезлият свали със замах широкополата си шапка и се поклони.

— Милейди…

— Скъпа Ондин, това е брат ми, Джъстин Чатъм — обяви сухо Уоруик, после протегна ръце и прегърна младежа.

— Магическо име, много подходящо за такава красавица — отбеляза с усмивка Джъстин.

— Много ви благодаря, Джъстин — отговори сладко Ондин, направи реверанс и му подаде ръка. Младежът я целуна с истинска жар.

Уоруик издърпа пръстите й от ръката на брат си и сложи ръка на рамото й.

— Скъпи братко, тази жена е моя съпруга. Ако непременно си решил да флиртуваш, избери си друго момиче.

— Тогава поне ми обясни къде я намери — отговори ухилено Джъстин. — Винаги съм се интересувал от ловните ти полета.

— Срещнахме се на улицата и много скоро решихме да се оженим — отговори с лекота Ондин, освободи се от ръката на мъжа си и заобиколи масата.

— Господи, колко романтично! — провикна се Джъстин.

— Така е, а аз и до днес не мога да проумея каква буря ме връхлетя онази вечер. Във всеки случай вашият брат се оказа ужасно упорит обожател и аз разбрах много скоро, че не мога да му избягам.

Джъстин примигна объркано.

— Просто ми, скъпа снахо, но не мога да се удържа — да бъда проклет! Жените години наред се тълпяха около брат ми, макар че не разбирам защо. В гърдите си той няма сърце, а камък. Не обръщаше внимание дори на най-красивите и най-богатите наследнички. Може би ти притежаваш повече от всички други, взети заедно, Ондин?