Хедър Греъм - Ондин

Този мъж е луд, каза си уплашено Ондин. Как й се искаше да изкрещи истината в лицето на икономката! Луд… и жесток, щом разпространяваше такива лъжи. Матилда очевидно копнееше за бебе, за което да се грижи.

Потисната, Ондин прехапа устни. Защо беше тази лъжа? И защо постоянно я охраняваха? Какво ставаше тук, за Бога?

— Милейди… Ондин, зле ли ви стана? Господи, сигурно ви ядосах с бъбренето си?

— Не, Матилда — отговори Ондин и се опита да се усмихне. — Аз… просто се изненадах, че лордът е решил да ви каже за… Още е толкова рано… Искаше ми се първо да съм сигурна, преди да уведомя останалите.

— О, мисля, че всяка жена знае какво става с нея.

— Радвате ли се?

— О, да! Най-после в къщата ще има бебе. Умолявам ви, внимавайте за себе си! Но вие сте млада и здрава, не като… — Тя млъкна и лицето й потъмня.

— Като Женевиев, нали? — прошепна Ондин и улови ръката на икономката.

— Така е — въздъхна старата жена.

— Не се тревожете, Матилда. Обещавам ви, че с мен няма да се случи нищо лошо.

— Дано — рече тихо Матилда. — А сега изяжте супата си. Малкото трябва да расте здраво и силно. Ако имате нужда от нещо друго, повикайте ме, все едно по кое време.

— Благодаря ви, Матилда.

— Няма да си отида, докато не се нахраните.

Ондин изяде послушно супата си и изпи чаша чай. Матилда прибра дрехите, които господарката й беше разхвърляла из стаята, и ги нареди грижливо в гардероба.

— Така. А сега си починете, Ондин.

— Да, обещавам ви. — Ондин помълча малко и попита: — Кой присъстваше, когато съпругът ми съобщи новината?

— Джъстин, Клинтън и няколко прислужници. Всички се зарадваха много. Джъстин избухна в смях и заяви, че брат му очевидно не си е губил времето и че ужасно му завижда. Но вие знаете, че момчето ви обожава.

— Наистина ли? И какво друго казаха?

— Ами… — Матилда посърна изведнъж и избягна погледа на господарката си.

— Моля ви, кажете ми, иначе няма да мога да заспя.

Икономката въздъхна и се предаде.

— Джъстин каза, че умира от нетърпение лично да уведоми лейди Ан за състоянието ви.

— Коя е тази лейди Ан?

— Не я ли познавате? Тя преследва графа вече години наред и преди време той също беше благосклонен към нея.

— Не, никога не съм я срещала.

— Не се бойте, милейди, старият огън отдавна е угаснал. Вашият съпруг също се съгласи, че лейди Ан трябва да бъде уведомена за състоянието ви колкото се може по-скоро. Лорд Хардгрейв също трябва да узнае, че Норт Ламбрия очаква наследник.

Ондин се подпря на лакът.

— Кой е пък този лорд Хардгрейв? Уоруик го споменава от време на време, все с презрителен тон.

— Нашият съсед, който завижда на графа за титлата му. Е, антипатията е взаимна. Двамата враждуват още от деца. Но стига съм ви занимавала с дреболии, милейди, подозирам, че се разбъбрих твърде много. Опитайте се да заспите.

— Да, разбира се, не се тревожете за мен — отговори с усмивка Ондин.

Тя изчака стъпките на икономката да заглъхнат по коридора и скочи от леглото. Втурна се боса в стаята на Уоруик, грабна четката за коса от тоалетната масичка и я запрати към стената.

— Проклет негодник! Каква игра играеш с мен? — прошепна задавено тя.

Изведнъж й хрумна чудесна мисъл. Щеше да го шантажира. Ако пак настояваше да я отведе в кралския двор, тя щеше да разкрие на всички роднини, че не е бременна.

Изпълнена с нова надежда, Ондин се върна в стаята си. Щеше да изчака Уоруик и да се разбере с него. Ала часовете минаваха и той не идваше. Побесняла от гняв, Ондин скочи от леглото и се втурна към вратата. Отвори я с трясък и излезе в коридора.

Джейк седеше на един стол и очевидно спеше. Стреснат от шума, той скочи и едва не преобърна стола.

— Милейди? — прошепна смаяно той. Погледът му бързо обходи нощницата, босите крака и разпилените червенозлатни къдрици. — Някакво желание ли имате? Бих ли могъл…

— Къде е той, Джейк?

— Лорд Чатъм ли?

— Разбира се, че лорд Чатъм. — Трепереща от гняв, Ондин скръсти ръце пред гърдите си. — Не ме правете на глупачка, Джейк! Къде е той?

— Излезе.

— Къде?

— Не знам, милейди.

— Лъжец!

Съзнаващ вината си, но решен да не издаде своя господар, дребният мъж стисна здраво устни и Ондин въздъхна. Разбира се, какво друго можеше да се очаква от верния Джейк?

— Е, добре. Кога ще се върне?

Дребосъкът вдигна рамене и с неудобство се почеса по главата.

— Защо не поговорите с него утре, милейди?

— Утре?

— Вероятно ще се върне доста късно.