Хедър Греъм - Ондин

— Би трябвало да знаете, че съм достатъчно деликатна да премълча истината, поне засега.

— Това заплаха ли е, скъпа моя? — попита с мек, но много опасен тон мъжът.

— Точно така — потвърди тя и се усмихна презрително. — Тъй като не си давате труд да ми обясните каква игра играете, аз се намирам в неизгодно положение. Получавам само заповеди, без да знам нищо, следователно съм принудена да действам слепешката. Затова изслушайте предложението ми. Ще продължа да се преструвам на сияеща от щастие бъдеща майка, ще ви подкрепям във всичките ви абсурдни планове, а като ответна услуга вие ще ми позволите да остана в Чатъм Менър. Не ме принуждавайте да ви придружа в кралския двор, моля ви.

Уоруик се приведе към нея и сложи един пръст под упорито вирнатата й брадичка.

— Убивате чуждия дивеч, крадете коне — и изнудвате! Какви още таланти се крият под блестящата ви красота, милейди?

Вбесена, Ондин отблъсна ръката му.

— Вече започвам да мисля, че се оженихте за мен именно заради тези ми качества, Уоруик Чатъм!

Мъжът прекоси стаята с големи крачки и се изправи пред креслото, в което седеше Ондин. Приведе се и зашепна в ухото й:

— Нищо няма да оспорите, милейди. Моята лъжа може по всяко време да се превърне в истина, защото отговаря на най-съкровеното ми желание. За да постигна тази цел, бих употребил дори насилие. — Той се изправи и се обърна към камината. — Никога вече не ме заплашвайте, Ондин.

Гневна и отчаяна от погрешната стъпка, младата жена скочи на крака.

— Би трябвало да ми благодарите, защото бях твърде смаяна и не ви изобличих в лъжа! За Бога, крайно време е да ми обясните какво става тук! Наредили сте да ме охраняват най-строго, избягвате въпросите ми, а тази нощ в стаята ми се появи някакъв призрак…

— Какво? — Уоруик се озова с един скок до нея и пръстите му се впиха болезнено в раменете и. — За какво говорите?

— Причинихте ми болка!

Хватката му се разхлаби, но ръцете му не я пуснаха.

— Какво се случи?

— Докато лежах в леглото, някой започна да шепне.

— Не беше ли само игра на въображението ви?

— Не.

— Какво точно чухте?

— Името си. А после гласът пошепна: „Студено ми е и съм сам-сама. Ела при мен.“

Уоруик я пусна внезапно и се втурна да претърсва стаята. Ондин го следваше по петите. След като търсенето не даде резултат, той приседна на леглото й и въздъхна.

— Вероятно сте сънували.

— Сигурна съм, че не беше сън.

— Нищо не открих.

— Милорд Чатъм, аз може да съм крадла на дивеч и коне, може да съм изнудвачка, но разумът ми е все още ясен. Не страдам от халюцинации.

— Каквото и да е било… — Той стана и отиде при нея. — Ако отново чуете същия шепот, веднага ме уведомете.

— Аха, още една заповед! — изсъска вбесено тя. — Какво друго ми остава, освен да се подчиня!

Пръстите му отново се впиха в раменете й.

— Престанете най-после да се борите с мен и ми се доверете, Ондин! Нали искате да си възвърнете свободата. А аз се заклевам да се грижа за вас до края на дните ви.

Смутена, Ондин сведе глава. Значи той искаше да я използва за някаква своя цел, а после просто да я отстрани от живота си… Тя се откъсна от него и отстъпи назад.

— Как ще ви повикам, когато почти никога ви няма?

— От днес нататък ще бъда постоянно близо до вас. Вече няма да зарезвате вратата.

Не знаейки какво да мисли, Ондин сведе глава. Уоруик я привлече отново към себе си. Първата й реакция беше да го отблъсне, но като видя меката усмивка в златнокафявите му очи, съпротивата й се стопи.

— Ондин — прошепна задавено мъжът. — Името ви води началото си от прастар мит. Ондин е била морска нимфа, прекрасна изкусителка, която завладяла сърцето на един мъж и станала негова жена. Така влязла в света на смъртните. А вие се върнахте в живота, скъпа моя, разбира се, с моя помощ. Вярвайте ми, моля ви. Ще пазя вашия живот с цената на своя, кълна се в това.

Никога не беше говорил с нея толкова настойчиво и с такова силно чувство. Объркана, Ондин успя само да кимне с глава. Уоруик я вдигна, отнесе я на леглото, положи я нежно върху завивката и разпростря медноцветните къдрици по възглавниците.

— И вие сте красива като нимфата от легендата, Ондин… — Той затвори очи за миг, а когато ги отвори, отново заприлича на дръзкия, властен лорд, която я бе спасил от бесилката. — Лека нощ — проговори хладно той. — И не забравяйте, след три дни потегляме за Лондон.

— Не! Аз… не мога! — проплака тя и от гърлото му се изтръгна ядна ругатня.