Хедър Греъм - Дъщерята на огъня

Най-сетне тя се изправи, дръпна щита иззад гърба на Роже и се запрепъва под тежестта му. После се спря и погледна младежа с пленителна усмивка.

— Ах, моля ви, сър, изпейте ми още една песен.

Смутен, Роже обърна поглед към Аларик.

— Графе, нали не възразявате вашият приятел да ми прави компания докато работя?

— Нямам нищо против. Стига да не работи вместо вас.

В къщата Едит го прие с привичното си дружелюбие. Напомняше му много на Матилда, съпругата на Уилям.

— Аларик, струва ми се, че искате да се изкъпете и банята ще ви е от полза. Веднага ще изпратя слуга да приготви всичко.

— Права сте, Едит, вие сте истински ангел. Харалд е за завиждане, че има такава съпруга — рече Аларик сериозно.

В стаята си той се разсъблече и влезе в коритото. Отпусна се назад и потъна в размисъл. Как да убеди Уилям да освободи Улфнот? И как ли дукът щеше да възприеме факта, че вероятният престолонаследник се казва Едгар Ателинг?

В този миг нещо падна в благоуханната вода.

— Това е сапун — чу той гласа на Фалън.

— Ти пък какво правиш пак тук?

— Донесох ви щита и меча, милорд. Всичко е изпълнено.

Тя потопи ръка във водата и по лицето й се изписа ужас.

— О, водата ви е изстинала!

Аларик си спомни веднага една много сходна ситуация.

— Фалън…

Тя обаче хвана бързо котлето.

— Фалън, предупреждавам те…

Но беше вече късно. Тя изля безмилостно врялата вода върху му. Той изруга, дръпна я за ръкава и я притегли над коритото.

— Тръгвам си веднага… ако ме пуснете — изхлипа тя.

— Първо обаче ще ме изслушаш! Ако някога пак те обземе желанието да ме ядосаш, помни, че ще ти го върна тъпкано. Вече не си дете и затова вече няма да ти прощавам. Кълна се, че ако отново ти хрумне да ме попариш, ти също ще цопнеш във врялата вода. Нали знаеш, че ако ми падне случай, най-охотно ще те напердаша. Разбра ли какво искам до ти кажа?

— Да — извика тя с поруменели страни.

Не, мина отново през ума на Аларик, тя вече не беше дете, а прелъстителна, красива млада жена, на чийто чар се бе поддал дори и един от неговите хора.

— А сега изчезвай! Веднага!

Харалд излезе от къщата на остров Уайт, където прекарваше летните месеци със семейството си. Съвсем спонтанно реши да се усамоти, да половува и да лови риба. Едит прояви разбиране към желанието му да остане за известно време сам. Последните шест години, в които той управляваше страната като дясна ръка на краля, бяха за него всичко друго, само не и леки.

Тръгна с бързи крачки през голямата поляна, а край него ловджийските кучета лаеха и скачаха възбудено.

— Татко!

Позна гласа на дъщеря си и я изчака. Тя дотича при него с развени от вятъра коси.

— Къде си тръгнал? — попита го тя, останала без дъх.

— За риба.

— С кучетата ли? — разсмя се тя.

— Е, за риба и на лов.

— Може ли да дойда с теб?

Погледът му се спря върху нея. Скоро щеше да навърши осемнадесет години. Беше малко по-висока от Едит и независимо от женствено закръглените бедра и стегнатата, пълна гръд изглеждаше изключително крехка и грациозна. Явно имаше силно еротично излъчване, но благодарение на строгото си религиозно възпитание не бе познала още мъж. Баща й обаче разбираше много добре, че е дошло време да й се потърси съпруг. От вниманието му не бяха убягнали закачките й с младия Делън; сякаш бе малко влюбена в него. Колкото и да бе невинна, тя много добре знаеше как да използва женските си прелести, за да постигне целите си.

Честите му отсъствия от дома най-много тежаха на Фалън и тъкмо тя най-много се притесняваше за него. Той осъзна този факт благодарение на един инцидент, станал две години по-рано.

По заповед на Едуард той поведе английските войски срещу Груфид, краля на Уелс. Междувременно обаче той бе убит от собствените си хора. При това положение Харалд бе принуден от обстоятелствата да заведе младата вдовица, сестрата на граф Моркър, при семейството й. Разпространи се мълва, че е имал любовен романс с нея и дори нещо повече — че я е взел за жена. В този слух нямаше, разбира се, нищо вярно, но случилото се засегна силно Фалън и тя даде израз на тревогата си.

— Моля ви, татко, нека да ви придружа.

— Е, добре, съгласен съм — отстъпи накрая Харалд. — А сега бягай да кажеш на майка си. И побързай, защото просто нямам търпение да се кача на борда колкото се може по-скоро.

Фалън се хвърли на врата му и му благодари с радостен блясък в очите. Както и можеше да се очаква, Едит не се възпротиви на решението му. Когато обаче майка и дъщеря се сбогуваха, погледът на Едит се спря на ясното лятно небе.