Хедър Греъм: Дъщерята на огъня

— Трябва да посветите Ричард в рицарско звание… Той ми спаси живота, с прост ловджийски нож.

— Добре, той ще бъде рицар, обещавам. А вие, милейди, настоявате ли и вие за същата чест?

— Не, милорд, от този миг мечът ми принадлежи на вас.

— А на вас — моето сърце.

Пристигнаха в Хейзълфорд в ранни зори, но в залата се бяха събрали всички и ги очакваха.

— Къде е Робин — бяха първите думи на Фалън.

— Спи си най-блажено в ръцете на нашия гост — отвърна Едит.

— Отец Дамиън! — извика Фалън, когато разпозна високата му, стройна фигура.

— Дамиън? Какво правите тук? Мислех, че вече сте в Нормандия! — възкликна изненадано Аларик.

— Обзе ме някакво странно предчувствие, че сте изпаднали в беда. Закъснях, разбира се, но все пак се радвам, че ви виждам.

Фалън взе бебето в прегръдките си и цялото й същество засия. После се отправи към стаята си, за да го накърми.

Тъкмо го слагаше да спи, когато след кратко почукване в стаята влезе свещеникът.

— Искам да се сбогувам с вас — рече той просто и благослови спящото дете.

— Но вие едва-що пристигнахте! — запротестира тя.

— Уилям не знае, че съм тук.

— За мен вие сте загадка, отче. Благодарна съм ви от все сърце! За всичко, което сте сторили за баща ми, за Аларик, за сина ми и мен. Моля ви само за още едно нещо… кажете, намерила ли съм най-сетне мир и покой?

— Да, Фалън, в сърцето си.

— Добре, отче, но ние се борихме и загубихме. Завладяха страната ни.

— Заблуждавате се, Фалън. Баща ви се би храбро. Той бе изключителен мъж. Но и той намери своя покой, там, където е сега. Само привидно сме загубили. Разберете, ние, англичаните, спечелихме. С времето това ще проличи съвсем ясно. Народът ни ще стане голям и могъщ, също и благодарение на норманите.

Той я целуна по бузата за сбогом и напусна стаята с дълбок поклон.

Фалън се загледа замислено в сина си. Внезапно усети ръцете на Аларик върху раменете си.

— Отец Дамиън бе тук преди малко — промълви тя.

— Зная.

— Той казва, че въпреки всичко сме щастливи.

— И аз мисля така.

— Толкова ви обичам, Аларик. Когато ви видях паднал там, до реката, и си помислих, че сте мъртъв, поисках и аз да умра.

— Съдбата ви е отнела много неща, но също така ни надари богато и пребогато. Имаме си здраво и силно момченце и се обичаме. Какво повече да си пожелае човек?

Тя го прегърна около врата и го целуна нежно.

— Докажете ми любовта си, благородни рицарю — прошепна тя и се притисна призивно в него.

— Най-охотно, графиньо. Както винаги — ваш покорен слуга!

© 1989 Хедър Греъм

© 1995 Андрей Крупев, превод от английски

Heather Graham

Princess of Fire, 1989

Сканиране: ???

Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009

Редакция: maskara, 2009

Издание:

Шанън Дрейк. Дъщерята на огъня

ИК „Ирис“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14743]

Последна редакция: 2009-12-20 15:50:32