Хедър Греъм - Дъщерята на огъня

Аларик бе извънредно щастлив, че отново си е у дома и похвали Хамлин за умното и грижовно управление на имота.

— Какво прекрасно място — възкликна Едит по време на вечерята. — Трудно е да се повярва, че навсякъде другаде страната е опустошена.

— Да, Хейзълфорд е един малък рай — съгласи се и Роже.

— Това е светът на Фалън, оазис на мира — усмихна се Аларик.

Той бе наясно, че трябва вече да са съобразява със състоянието й и затова през нощта я люби тъй нежно и заедно с това тъй страстно, че Фалън забрави къде се намира. За нейна изненада на следващата сутрин Аларик обяви, че още същия ден ще се премести в друга стая.

— Но защо взимате това решение?

— По-добре е… за вас и за детето. Съвсем скоро ще раждате и… — промърмори той.

— Но това не е сериозна причина, искам да кажа, че…

— Вие искате ли да остана? — попита той учуден.

— Да, въпреки всичко ние пак можем да спим в едно и също легло — отвърна Фалън. — Ако, разбира се, това има значение за вас.

— Има, и то голямо — възкликна той и целуна ръката й. — Но тъй като Уилям е в Нормандия, ще се налага да отсъствам понякога.

И наистина, още същата седмица той, Роже и Роло трябваше да отидат в Доувър. Бе обаче твърдо решен да се завърне в Хейзълфорд преди раждането на детето.

Независимо, че остави Фалстаф при Фалън и майка й, той се тревожеше за тях. Не можеше да забрави интригите на Фалън и му бе трудно да й повярва, въпреки че я обичаше. Просто не знаеше как да преодолее тази преграда в собствената си душа.

Към края на юни той напусна Лондон с придружителите си и всички заедно потеглиха обратно към Хейзълфорд. Бе чуден летен ден и навсякъде хората възстановяваха опожарените градове и села. Лека-полека раните от войната започваха да зарастват.

— Поведението му ми е напълно неразбираемо — обърна се Роже към Роло на висок глас.

— И на мен също — подкрепи го Роло. — Допускам, че скоро той ще съумее да сложи край на всичко това.

— Ако толкова искате да ми съобщите нещо, защо не го сторите по по-прост начин — обади се Аларик и запря коня. — Казвайте сега, какво има?

— Сега ли? — попита Роже с невинен глас. — Че то, тази работа продължава вече месеци.

— Какво искате всъщност? — обърна се Аларик към Роло.

— Ами, той иска да каже, че се държите доста жестоко. Като варварин, значи… то нали и саксонците ни смятат за такива.

— Кой? Аз ли съм бил жесток? Не съм ли аз човекът, който винаги поставя на първо място милосърдието? Трябва да знаете, че смятам себе си за извънредно снизходителен и толерантен човек.

— Аха, снизходителен и толерантен! Ти чу ли го, Ричард?

— Вие какво сте се разприказвали там зад гърба ми, а? Ричард!

— Аз…

— Обществото отхвърля извънбрачните деца, Аларик. Вие самият най-добре знаете това. А сега искате да изложите сина си, вашия наследник, на същата участ! Зная, че сте били женен, за жена, недостойна за любовта ви, но… в случая имате работа с жена, която не могат да укротят нито омразата, нито насилието, жена, която храни най-нежни чувства към вас. И какво правите вие? Вие я карате да страда за нещо, което ви е сторила друга жена!

— Тя изобщо не страда!

— Разбира се, че страда, и още как!

— Много се съмнявам, че иска да се омъжи за мен.

— Да! Той се страхува! — разсмя се Роло. — Най-храбрият рицар в цяла Европа се страхува от една жена!

— Я да вървите по дяволите вие двамата!

— Освен това нямате и много време — добави назидателно Роже.

Аларик го изгледа сърдито и пришпори Сатана. Скоро стигнаха в Хейзълфорд. За негова изненада в двора имаше коне. Той се завтече разтревожен по стъпалата на стария господарски дом и се втурна в залата, където Фалстаф и отец Дамиън си приказваха спокойно на чаша пиво.

— Отец Дамиън! — извика Аларик изплашен. — Нещо лошо ли има?

— Не, не, не се е случило нищо лошо — отвърна спокойно свещеникът и му подаде ръка. — Дошъл съм, защото нещо ми подсказва, че ще съм потребен.

— Обаче той закъсня. Да, свещеникът закъсня — каза Фалстаф и потупа Аларик по рамото.

— Какво, по дяволите, искате да кажете?

Но преди Фалстаф да отговори на стълбищната площадка се появи Едит, по лицето й пробяга усмивка, но погледът й се насочи към мечата кожа до него.

— Фалстаф, моля ви, бъдете така добър и кажете на Магали, че ми трябва. Дъщеря ми изпусна водата и трябва бързо да сменим чаршафите. Бебето вече е на път.

Аларик се олюля, но Роже успя светкавично да му подпъхне най-близкия стол и той се строполи върху него. Стисна зъби, изправи се отново на крака, наля си чаша вино и го изпи на един дъх.