Хедър Греъм - Дъщерята на огъня

— Мисля… мисля, че на това му казват любов — рече Ричард.

— Нали се заклех никога вече да не се влюбвам. Ще бъда последният глупак, ако престъпя клетвата си… заради нея!

— Не знам, милорд, но ми се струва, че и тя ви обича.

— Говориш глупости, Ричард. Затова ли избяга при викинга? Затова ли се хвърли да го целува?

— Случайно знам колко противно й е било да го целува. А ако искате да чуете искреното ми мнение… нахлуването и завоюването на страната бе доста… брутално. Жестоко е, безбожно е човешкото съществуване да се разрушава по този начин.

Аларик се изправи на крака и политна. От много, много отдавна не се бе напивал така.

Сърцето му копнееше за Фалън, но разумът му го възпираше. Тя бе опасна и щеше винаги да си остане такава.

— Кралят възнамерява да прекара Великденските празници в Нормандия. Искаш ли да дойдеш в родината ми, Ричард?

— О, с радост, милорд.

— Добре, в такъв случай ще придружим краля в Нормандия.

— Къде е тя? — попита Аларик и се огледа в залата.

— Съобщих й, че идвате — отговори Матилда. — Сигурна съм, че ще дойде всеки миг.

— Милорд — долетя радостното възклицание на Фалстаф. Той дотича при Аларик и двамата се затупаха усмихнати по раменете.

Най-накрая се появи и Фалън с безизразно лице. В бялата рокля, по която на вълни се спускаше черната й коса, тя изглеждаше горда и непристъпна.

Аларик се ядоса на себе си. Та нали заради нея той изстиска и последните сили на коня, за да я вземе по-бързо в обятията си!

Огледа се и начаса притисна към себе си услужливото тяло на Маргарет. Разцелува я толкова бурно, че наоколо всички до един избухнаха в гръмогласен смях. Пусна я и се огледа отново. Но от Фалън нямаше нито следа. Помоли Матилда за разрешение да се оттегли и тя кимна утвърдително с глава. Прескачайки по няколко стъпала наведнъж, се понесе към първия етаж и достигна вратата на стаята й тъкмо в мига, в който тя се канеше да я хлопне под носа му. Той успя да се вмъкна вътре и тя отстъпи назад. Изгледа я от глава до пети.

— Оставете ме на мира, Аларик.

Но той не обърна и капка внимание на отчаяните й усилия да го отблъсне с юмруци, а взе лицето й в своите ръце и я целуна.

— Вървете си там при вашата норманска курва — нападна го тя хапливо. — Защото, бог ми е свидетел, няма да позволя да се забавлявате и с нея, и с мен.

— Какво означава това? — попита той и бързо я привлече в обятията си. — Нима вече сте забравила, че съм опустошил и изпонаизнасилил цялата ви страна? Простихте ми всичко това, но че целунах друга, това не можете да ми простите, така ли? А как мислите, че се чувствах аз, когато се целувахте с викинга?

— А вие пък очевидно сте забравили, какво ми сторихте?

— Моля?

— Разигравахте ме… измамихте ме…

— Според мен нощта преди вашето заминаване бе възхитителна, не мислите ли? Мога да се закълна, че… Любих ви! Толкова страшно ли беше? Наказах ли ви?

Словата му звучаха тъй нежно, че сърцето й се разтуптя. Той впи устни в нейните и тя не го отблъсна. През тялото й премина тръпка и привидната омраза за миг се превърна в нежна страст.

— Оставете ме! — успя едва да продума.

Аларик се разсмя и притисна лице в косата й, за да поеме отново нейното ухание.

— Заради вас щях да съсипя Сатана от езда. А сега да ме изгоните ли искате?

— Не съм виновна аз, че се намирам в Нормандия.

— Ужасно ми липсвахте, принцесо.

При тези думи той отново започна да я целува и езикът му проникна зад разтворените й устни. Тя просто не разбра кога я занесе до леглото и я разсъблече. Необузданите тласъци на тялото му върху нейното бяха съпроводени с въздишки, стонове и викове, предизвикани сякаш от болка и отчаяние. После внезапно изстена дълбоко, а тя се остави свободно на залялата я гигантска вълна, която я отнесе някъде далеч, далеч…

Когато опиянението отшумя, той се облегна на лакът и погали корема й и набъбналите гърди.

— Как се чувствахте през цялото това време?

— Добре, милорд. Матилда е възхитителна жена. А вие?

— Страдах ужасно — призна той и ръката му отново се плъзна по корема й. — Какво стана?

— О, Аларик, то мръдна! — разсмя се Фалън.

— За пръв път ли?

— Да, за пръв път, откакто го чувствам в себе си. Но може и да е момиче, разбира се.

— Дамиън твърди, че ще бъде момче. На мен ми е съвършено непонятно откъде може да знае, но факт е, че знае.

Той целуна предпазливо корема й и се изправи.

— За съжаление трябва да сляза долу, имам да предам някои съобщения на Матилда. След това трябва да говоря и с някои мъже.