Хедър Греъм - Дъщерята на огъня

— Мъже ли? — подкачи го тя.

— Откакто ви познавам, Фалън, за мен друга жена не съществува.

— Тя ми каза направо в лицето, че е била ваша любовница, а аз съм станала дебела и непривлекателна — последствията от нашата връзка се виждат с просто око. Благодарение на Уилям целият свят знае за това. Бях ви много сърдита, че ме изпратихте тук. Исках да остана в Англия, защото тя е моята родина. Но е вярно също така, че никога не съм искала да ви изоставям. Да, срещнах се с Ерик, но не трябва да ви моля за прошка, тъй като не беше насочено против вас. Срещнах се с братовчед си заради своето отечество, заради баща си. Не съм възнамерявала да ви изменям, Аларик, кълна се. А сега…

— А сега какво?

— А сега се надявам вие да ми кажете истината. Ще ме заболи много, ако ми се подигравате. Защото в утробата ми расте вашето дете…

— И какво ви каза тя?

— Че дори не спим заедно в една и съща стая.

— Матилда ви е подслонила тук, понеже това е най-топлата стая в двореца. Разбира се, че ще спя при вас. Та нали вие сте моят живот! Ще отпразнуваме тук Великден заедно с Уилям, но веднага след това си заминаваме обратно за дома.

— Това означава ли, че ще мога да родя детето в Босъм?

— Не, скъпа, не в Босъм.

— А къде тогава? — попита тя с насълзени очи.

— В Англия, както ви обещах. В Хейзълфорд, където хората ще ни посрещнат радушно. Защото не сме завладявали селото със сила, а с мир. Там ще се роди синът ми, в новия ни дом. Съгласна ли сте?

— О, да… — прошепна тя щастлива.

Фалън бе много изненадана, когато за Великденските празници в Руан пристигнаха Едгар Ателинг, Едуин и Моркър, както и други изтъкнати английски благородници.

— Уилям настоя да го придружим — обясни й Едуин. — Така той иска да предотврати възможен метеж през време на отсъствието му. Ако беше успял да открие братята ви, сега и те щяха да са тук. Въпреки, че се отнасят много учтиво с нас, не мога да се освободя от усещането, че норманите ни се надсмиват заради дрехите и езика ни. Мечтая си вече за деня, когато ще поемем по обратния път.

Малко след Великден се проведе голям турнир, Фалън седеше на трибуната и наблюдаваше Аларик, който изхвърли с пиката си някакъв хесенски рицар от седлото, а след това го победи и в двубой с мечове. Тя се изправи импулсивно на крака и буйно заръкопляска. Той се поклони и напусна площадката. Внезапно тя дочу зад себе си шушукане.

— Коя е тази жена? — попита женски глас.

— Извънбрачната дъщеря на стария саксонски крал — отвърна й някакъв мъж.

— Аха, а сега наложницата си мъти малкото! — изсмя се жената.

Още преди да започне следващият двубой Фалън напусна трибуната с гордо вдигната глава и се завтече обратно в двореца.

До камината в залата стоеше Едуин и гледаше втренчено пламъците с приведени рамене. Обърна се изненадан при звука на стъпките й.

— Фалън? Какво се е случило?

— Мисля, че няма да издържа дълго така — отвърна тя тъжно.

— А, те ревнуват и завиждат — опита се да я успокои той. — Зяпнали са най-красивото птиче в кафеза, обсипан със скъпоценни камъни и умират от яд. Това е.

Той се загледа със загриженост в пребледнялото й лице и овлажнелите, искрящи очи. Прегърна я, притисна страната й към своето рамо и я погали по косата.

— Толкова е обидно всичко, Едуин.

— Зная, Фалън, зная.

Ненадейно ръката му спря да я гали. Фалън отстъпи встрани и се обърна. С шлема си под мишница и доспехи Аларик я наблюдаваше със студен поглед.

— Не сме сторили нищо непозволено — заговори го Едуин смело. — Фалън и аз сме стари приятели, милорд. И двамата търсим малко утеха в това старо приятелство. Няма нищо друго.

— Не възнамерявам да ви преча — рече отсечено Аларик, направи лек поклон и с тежки стъпки напусна помещението.

Матилда го бе предупредила, че Фалън се е ядосала от нещо и той я последва, за да разбере причината. И какво да види? Фалън търси утеха в обятията на Едуин!

Били стари приятели, рече си той горчиво и погали шията на Сатана. Ти си ми единственият верен приятел, Сатана. Готов си за мен да прекосиш дори и Канала, колкото и силна да е бурята, колкото и да се клатушка корабът. И ти е все едно саксонски кон ли си или нормански!

— Накъде сте тръгнали? — запита го Матилда с усмивка.

— Честно казано… не знам точно.

— Е, защо не влезете тогава. Може да поприказваме малко.

Аларик не я слушаше особено внимателно, когато започна да разказва спомени за отдавна отминали събития.