Хедър Греъм - Дъщерята на огъня

Фалън бе още твърде слаба и не можа да присъства на кръщенето на Робин. Матилда и Уилям настояха да бъдат кръстници на детето и на церемонията ги заместваха Хамлин и Джейн.

Докато кърмеше бебето, от залата долетя весел смях. Всички се бяха събрали, за да отпразнуват кръщението на Робин и същевременно да изпратят отец Дамиън, който на следващия ден щеше да пътува за Нормандия. Тя вече осъзнаваше, че не може да повлияе върху съдбините на Англия, но пък бе твърдо решена страданията и насилието да заобиколят отдалеч Хейзълфорд.

Събуди се и в здрачевината съзря как Аларик държи в прегръдките си Робин и го успокоява тихичко.

— Май е темпераментен като майка си — засмя се той.

— О, не, същи бащичко е — възрази Фалън.

— Не е ли по-добре Едит да отсъди кой от двама ни е правият. Бездруго исках да й кажа да дойде тук и да стои край вас.

— Необходимо ли е?

— Фалън, Робин е едва на един ден и вие сте напълно изтощена!

— Не можете ли вие да стоите при мен? Моля ви… Аларик…

— Но аз само ще смущавам съня ви.

— Моля ви, останете, милорд. Ако не останете при мен, ще се почувствам по-зле. Спокойна съм само, когато лежите до мен.

Аларик се съблече и се пъхна в леглото. Фалън започна да кърми бебето, а той я прегърна нежно и предпазливо. Постепенно тя се унесе и заспа. Той пое бебето и го занесе в люлката.

— Имаш красиви английски очи, сине мой — прошепна той. — Жалко, че няма да видиш дядо си. Но някой ден ще четеш за него. Ние ще трябва да се оправдаваме за злото, което Уилям стори на тази страна. Ще твърдят, че Харалд е двуличник и лъжец, който е престъпил клетвата си спрямо Уилям. Но аз ще ти обясня, Робин, че той бе не само умен и образован, но и изключително храбър мъж. Убеден съм, че един ден ти ще разбереш истината за дядо си.

След две седмици Фалън отново седеше с останалите на трапезата в просторната зала. В този миг тя трудно можеше да си обясни как така си е мислила, че омъжвайки се за Аларик, ще опетни по някакъв начин името на загиналия си баща.

— За какво сте се замислила, любима?

— В навечерието на битката при Хейстингс баща ми настоя да потърся закрила от вас в случай, че загубим. Но моята глупава гордост изобщо не можеше да се примири с такава една възможност. Ако го бях сторила, щяхме да си спестим много неща.

— Ако бяхте потърсили закрилата ми, щях да съм задължен да ви предпазвам от всякакви мъжки посегателства… включително и от моите собствени. И сега малкият Робин нямаше изобщо да го има.

Фалън се усмихна и сведе поглед. Той хвана брадичката й и се взря в блесналите й очи. Обзе го болезнено желание, искаше я с всяка фибра на тялото си. Но знаеше, че все още е твърде рано.

— Вие присмивате ли ми се? — попита той предизвикателно.

— Не, не. Смея се на себе си. Защото знам какво щях да изпусна, ако бе станало така…

— Не ме гледайте така, жено! И бездруго ми е трудно да се съпротивлявам на чара и красотата ви.

Той и тя посегнаха едновременно към сребърния бокал и ръцете им се срещнаха. И двамата избухнаха в гръмогласен смях.

На следващата сутрин пристигна вест от Уилям, че на запад мнозина феодали са се съюзили с някои уелски принцове и подготвят метеж. Аларик трябваше да потегли срещу тях и да потуши бунта.

— Сега не можете да тръгнете — извика Фалън.

Присъстващите рицари я изгледаха удивено, а пратеникът навъси чело. Аларик само стисна устни.

— Роже, подготви всичко за пътуването.

При тези думи Фалън се изправи и се оттегли мълчаливо. След малко той я откри да стои в стаята пред камината. Държеше детето в ръце.

— Нима не се опитах да ви окажа дължимите уважение и почит? Не ви ли направих своя съпруга? За бога, Фалън, кога най-сетне ще престане тази война между нас?

— Когато престанете да се биете срещу моя народ — изхълца тя. — Дойдохте в Англия и я завладяхте. Това не ви ли стига? Та нали всеки път, когато си тръгвате от мен, се питам дали този път няма да вдигнете оръжие срещу собствените ми братя! Нали цялата се разтрепервам от страх заради тях и… заради вас! Не виждате ли, че се самозалъгваме винаги, когато се размечтаем за мир? Не може, не може да има мир между нас!

— Добре, значи няма да има мир! — извика Аларик гневно и тръшна вратата зад гърба си.

Няколко седмици по-късно тя съзря Роже да се приближава към господарската къща сам на коня си. Сложи бързо Робин в люлката и се завтече надолу.

Роже сне шлема и изпи на един дъх виното, поднесено му от Хамлин. Изглеждаше изтощен и замаян, когато я погледна в очите.